Бар

Б А Р Добре дошли в Бара. Тази вечер е странна. Може би от сутринта нещо витаеше във въздуха, което го подсказваше. Вятърът ли беше или миризмата на града. Всеки ден се питах, как ще е. По-добре или по-зле. И до край на деня не разбирах, как е. И така ден, след ден се питах. Нали е така устроен живота- ден ще мине друг ще дойде. Казват, че деня се познава по сутринта. Утрото е до-мъдро е вечерта. Човек гадае или върва в нещо, така сме устроени. В Бог, в хороскопи, във времето и т.н. Вярваме и в хората. Да, в хората .Хората до нас, в хората които сме допуснали в живота си. Живеейки помъдряваме. Приемаме ситуации от живота по друг начин, по-различен, по-практичен, по-мъдър, по-удобен. Удобен за нас. Пречупвайки всичко през собствената си призма. Да ни е комфортно, да сме в хармония със себе си и заобикалящия ни свят. И така вечер е. В мисли, мъдрости и шеги деня е минал. Тъмно е. И сега на къде? Към Бара. Моят бар, моят свят. Уютен, чист, шикозен, просторен ,бял и леко остарял. В този бар не влизат много хора, само отбрано общество. Хора, които имат определени качества, състояния и житейски познания. Тази вечер, май нещо е пуст. Барът ли или душата. Красиво девойче, с черни дрехи и черна коса влезе в бара. Нова беше, личеше и. По походката и се познаваше, че ще е различна. Всичко друго си вървеше постаруму. Нормално за един бар- алкохол, цигари и сладки приказки. Вечерта напредваше, а нищо интересно не се случваше. А да момичето. Ми как да кажа, симпатична, усмихната, приказлива и пияна. Ми да нали сме бар, то трезви почти не остават. Пиеш за да забравиш, да разрешиш или да си простиш. Да животът те опиянява, влюдява и впечатлява. Красива е планетата Земя. Цветна-зелена, жълта, синя и червена, ароматна, дива и непредвидима. Да, като нас хората. А сезоните- пролет, лято, есен,зима, какво ще кажете за тях. Магия. Че да, зима е. Бяло, снежно а тя в черно. Бил любимия й цвят.Че какво му е хубавото на този цвят.Сбъркана работа ще излезе да ви кажа аз. Пие, пуши, крещи и танцува бре че луда. Е да луда е. Луда за живот, да го разбере този живот и да го живее. Живее го така всякаш някой я гледа и някой ще и иска сметката накрая. Сметка ще плати всеки , нали е бар- пиеш плащаш. Ми ако не платиш, а плати някой друг за теб. Случват се и такива работи. Почерпка. Така работата отива на друга работата.Там не ги разбирам нещата и няма да коментирам. Ще помисля върху живота, по-лесно и по-интересно е другите неща не ги разбирам много. В живота ти си плащаш цената на питието, никой не ти го плаща, никой не те черпи.Живееш, мечтаеш, надяваш се и копнеш. Вярваш,че днес е така утре друго.Падаш, ставаш продължаваш.Колело е, днес си горе утре долу. Днес си весел, утре тъжен. Но всичко има смисъл и то голям. Смисъл да се събудиш и нещо да те чака, нещо да те иска и да те влече.Там си си на мястото.Да си там където трябва да си, а не някъде другаде. Било на работа или вкъщи – да си там и да ти е добре и да си желан и ти да го искаш. Та нямаш търпение да отидеш там където ти е душата и сърцето. Та тя май го имаше всичко това- здраве,работа, семейство, деца и мечта за следване. Какво му трябва друго на човек.Но нещо май й липсваше. Може би беше копнеш за нещо или разочарование от нещо. Барът беше вече щумен, опушен и с приглошена светлина. И тя се смееше и пееше.По-всичко личеше, че тази вечер е добра за нея и за бара.Но не беше така. Изведнъж тя стана тъжна и заплака. Защо ли? Аз като страничен наблюдател си помислих, че нещо се е случило. Но явно не. Тя беше дошла тук със сълзите си и с тъгата си.С желанието нещо да промени или да заличи. Където и да си, където и да искаш да отидеш първо ела на себе си. Хармония в душата, любов в сърцето и здраво стъпил на земята. Но това е трудно и лесно не се постига. Днес си така, дни години и после идва нещо което те сваля на земята. Както казва не питай старило, а пътило. Страдало, борило се и оцеляло. Как да го погажеш това на света. Твоята истинска същност. Как да знаят хората що за стока си. Няма как да ти се пише на челото. Няма как и в очите да ти се прочете, от пръв поглед. От пръв поглед всичко изглежда добре. Как си – добре, как са децата – добре, работа и т.н. добре. Какво да кажеш, мълчиш и толкова а ти идва да крештиш. За това което е трябвало да направиш и не си направил. За това което си и никой него вижда. За това колко много искаш, да направиш светът по-добро място за живеене. Да е бяло, зелено, красиво и добро място за всички. Да понякога е черно. Черни мисли, дрехи, коси и вещи.Но и те са красиви. И в тях има живот и чар. Те ни носят страх и ни учат, че не всичко е розово и ни помагат да усетим радостта от нещата. Е май, много се размисих.Какво става в бара, а?Пияни, весели, усмихнати и красиви хора. Да всичко е май на там отива да си готин, а. Гняв, радост, тъга, щастие, емоции, чувства.Всичко това е вътре в нас и ние си носим своя кръст. Всеки човек има своя товар и той е навсякъде с него. Не го ли променим не се ли отървем от товара където и да отидем той ще е с нас. Диета на мислите, на чувствата. Кое е по-лесно,ще си кажа няма да ям това и това и ще отслабна или няма да си мисля това и това и ще съм щастлив. Трудно е. Да.Воля, кураж и успех ти желая. Затворен или отворен Тъжен или весел Пукист или непукист Отговорен или безотговорен Подреден или разхвърлян Дисциплиниран или недисциплиниран Красив или грозен Умен или глупав Бърз или бавен Трудолюбив или мързелив Романтик или прагматик Мечтател или реалист и т.н. Всичко звучи много крайно. Истината е по-средата. Няма черно и бяло. Има и други цветове. Има и други светове. Всеки човек е вселена. И е тук, за да бъде чут, разбран и да остави нещо след себе си. Всеки носи частици от всичко. Имаме достатъчно време до покажем всичко на което сме способни. Стига да го желаем, стига да искаме.Има време за всичко. Да промениш вътрешната си нагласа е много трудно, но не и невъзможно. Да ти се родил с някакъв код в себе си. И е много трудно да се разбереш сам самия, че и другите. Но времето ще погаже и историите с теб, за какво си тук. Огъня който носиш в себе си е друг. Очите които гледат са други, душата по друг начин чувства. Човек не се променя. Човек се ражда такъв. С тава което му е дадено от Бога. И такъв остава. Да има моменти, когато сме един, после друг. Но всъщност в основата сме такива каквито сме създадени. Да променяме се, вървим напред и назад, лутаме се. Но само основата ни ще ни води до правия път. Пътят на всеки е различен. Моят път е към бара - уютен, чист, шикозен, просторен,бял и леко остарял. Да тава избирам. Този бар понякога е пуст, тъжен, неуютен и не добре изглеждаш. Но тава е моят бар. Там съм аз, в него. Стоя на бара и гледам. Друг път е весел, шумен, пълен с хора. И това е моя бар.И там съм аз.В него ще съм, понякога тъжен понягока весел, не знам.Зависи от деня как е минал от вечерта как протича или от хората в него. Ние сме вякакви тъжни или весели, пияни или трезви, шумни или тихи. Но бара е пълен и ти си част от него.И тя, онази черната и тя така. Живей и бъди себе си. Твоят бар те очаква.Там където ще си на мястото и на вълната на която трябва да бъдеш. Успех! P.S.И днес вярвам, че ще има нещо което не знам и не разбирам. Ще има нещо което трубва да науча за да продължа. Всеки човек е една история. Чуйте я, вникнете в нея и вижте на къде ще ви заведе тя. Трудно е, знам. Черно е знам. Но има светлина в тунела.Има и чудеса в този живот. Знаете ли?Аз вярвам в тях.И ще вярвам винаги в тях. 18.02.2025г.