Девил (Гардения )
16 60
5 февр. 2008 г., 18:24

Без име 

  Эссе » Другие
1547 1 2
1 мин за четене


Не вярвам в любовта.
Обичам мъжете -
да разбивам техните сърца.
Не ми пука за никой,
аз нямам душа.
Дявол ме наричат
и май си е така.
Падам и ставам,
но пак съм добре.
Аз и Ти!?
Отново!!!
Как ли пък не.
Сложих край на тази смешка.
Да се занимавам с теб
беше глупава грешка.
Мъже, Мъже, Мъже,
колко наивни сте?
Никога не обичам.
Трудно се привличам.
Често унижавам.
Рядко уважавам.
Винаги отмъщавам
и никога не съжалявам.
Има ли нещо на този свят,
което нямаш.
О, да, има.
Така, като ме гледаш,
можеш ли да ми устоиш?
Не мисли...
Не можеш!!!
Искаш ли
да се въртя на пилон,
да те ближа
като лимон,
да те смуча
като бонбон,
защото аз съм
леко дива особа.
Правя това,
което на мен ми се иска
и не ми пука,
че никой не ми пуска.
Обичам конкретно
да задавам въпроси.
Обичам да мачкам всеки,
дето си го проси.

Може би не се получи това, което исках.
Ееееее
И така ми Харесва.

© Гардения Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??