Без(раз)лично

И да речем примерно, че Вие вярвяте в магията. Вярвате, че отвара от жабешки крачета и крило от прилеп не е просто рецепта от френски ресторант, а е билетът Ви за бъдещето такова, каквото и принцесите от приказките не са мечтали да имат. Да приемем само, че вярвате в това... Това гарантира ли ви, че отварата ще действа?
Темата за вярата е експлоатирана милиони пъти, но все пак някак си  небанален ми звучи въпросът дали ще се нарича вяра ако е дошла след доказателство за съществуванате на нещо, например, или това ще бъде наука? Както е да е, човек е оцелял, защото си е вярвал, че ще може. Оправдана ли е вярата му или това е чиста проба оптимизъм не се знае, тъй като, предполагам, всичко е прекалено индивидуално. Т.е., за да знаеш, трябва да си личност. А за да си личност... трябва да знаеш...
А когато ти е безразлично, какво правиш? Има една граница, на която всеки намира майстора си. Има време, в което всеки се пречупва. Има една тънка линия, която отмерва нашия пулс и спрямо чието движение определяме дали сме живи. А животът понякога е толкова убийствен. Представете си какво минава през главата на човек, застанал на ръба на една скала. Зад него е адът, който иска да напусне, пред него е адът, който го очаква, в него е адът, който го е довел на тази граница. И трите места се различават единствено спрямо едно определение - вечност. Дали вътрешният ад ще надделее над чуждия и в крайна сметка дали вечният такъв ще види сметката и на двата други? Какво ще кажете - да пристъпи напред, както някога са го учили, че бъдещето винаги е само напред, или да се дръпне назад? Все пак народът си го е казал - по-умният винаги отстъпва.
И така някак се самотно ни става, когато се сетим, че в свят на непознати познаваме само себе си и и то не винаги. ДА, самотно ни е зад крепостните стени, съградени, за да бъдат блъснати от друг. И ще ни бъде, докато не повярваме в нещо, което е заслужило вярата ми. Представете си... само си представете какво щяхте да правите, ако съществуваха магиите! А те не съществуват ли и сега? Ако сте измислили каква отвара първо ще забъркате, значи вие сте оптимист. А ако сте взели безразлично съставките и сте ги изсипали в казана... значи сте готвач в прочут френски ресторант. Bon apettite