Истина ли е, или не... никой не знае, но любовта те грабва и не пуска душата ти. Вкопчва се като отровна пепелянка и се надява да си прережеш вените, но не това, което аз мисля, е че просто търси внимание. Разбито сърце... хм... комерсиално, но празнина в същността ти - истина. Бавно и мъчително убива всичко искренно у теб и после айде бъди честен!?
Отровата, наречена любов, е болест неизяснена и до ден днешен... болест, умопобъркваща човешкия организъм, караща го да извоюва нови територии, наречени гробове и морги. Колко прекрасно звучи, но не, ето това съм аз - силен и волен човек. Винаги помни, ти си уникално същество, затворено в една стъклена кутийка, управляваща я едно-единствено нещо - разумът!
© Даниел Давидов Все права защищены