7 сент. 2008 г., 20:26

"Болката в сърцето ми" 

  Эссе » Личные
2661 0 1
1 мин за четене

Дори да зная за нас... че океани и морета ни разделят, че твоето "ОБИЧАМ ТЕ" е като вик в пустиня, дори да зная всичко това, аз се опитвам да преглъщам тази горчивина.
    Дори да зная... че всичко ни дели - и вярата, и хората, и мракът, но помни аз винаги ще те чакам, "ЛЮБОВ МОЯ". Дори да гледам снимката ти, а от нея да лъха само студенина... видя ли ги твоите зелени очи, сърцето ми за миг спира да бие... Така е всеки ден, изминахме дълъг път с теб. Така ще бъде занапред, сърцето ми ще бие постоянно учестено... и накрая то ще спре! Прости ми! Защото аз самата никога няма да успея да си простя... Дори и да преживея този романс, той ще остави трайни следи - следи, които не се виждат с просто око, те се чувстват... Дори Господ да ни разделя, когато се сетя за теб, тези километри стават милиметри... Чувствах се силна, но чуя ли твоя глас, ставам доста лабилна, предпазлива, дори малко страхлива. Дори да си кажем "завинаги", ние никога няма да бъдем винаги един до друг... Обичам те толкова много... обичам те до безсъзнание... мога да ти повтарям по сто пъти "ОБИЧАМ ТЕ", защото обичам всичко в теб... Очите ти... които са диаманти, как може да си толкова красив, а да ми навяваш толкова тъга. Да, тъгувам! Тъгувам по невъзможното... тъгувам по нашата любов... Как да продължа натам... след като моят път беше разрушен. Само едно ми остава - не, не е надеждата, защото тя е слаба пред болката ми... Няма те...! Но твоята снимка при мен завинаги остава - като залог, че ти ще си мой до живот...! Дори... заради тези неща, и още много други причини... които ни делят един от друг... Заклевам се в теб! ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТЕ ОБИЧАМ... дори и в смъртта...!!!

© Миглена Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да и моите са зелени...
    Ще продължавам да те обичам...дори и в смъртта ...!
    Направо ме разплака невероятно...
Предложения
: ??:??