Дойде ненадейно - привечер, както могат да идват само бурите. Разфуча се, заувива дърветата, изсипа пелена от дъжд, подгони птиците, засвири мощна симфония със вятъра - за да му разкаже за мечтите си. А вятърът, за да ù отвърне, накара дъжда да нарисува - приказни картини от водна феерия - земята се обгърна в мрака и дъжда. Светкавиците си играеха и от техните ласки земята потръпваше - те не разбираха, че ласките им са болезнени.
Защо ли в този земен час - дъжд и вятър, буря със светкавици се бяха срещнали, за да си разказват приказки. Излязох навън при тях, за да ги слушам, във пелената от дъжда и бурята и огнените ласки на светкавиците - защото душите ни се разбираха и слушах приказките им, докато замря в падналия мрак - целувката от гръм на дъждовни облаци. Красива приказка за времето, което си говореше със мен. Погалих вятъра с дъжда, усмихнах се на мрака и светкавиците, а дъжда целунах... какво по-приказно, нали!
http://www.youtube.com/watch?v=aXwUhab650U&feature=player_embedded