Чакащото зрънце

Усещали  ли сте се някога уязвими, незащитени в света, в който пребивавате? На мен ми се случва доста често. Превърнали сме се  в толкова неистински и роботизирани същества, думите, които изричаме повечето пъти са кухи, няма го огъня в тях, вътрешния де, който те кара да полетиш във висините.

Затова отскоро размишлявам и развивам идеята да създам сайт, в който всеки посетител да се чувства уютно, у дома си... Седнал пред запалената камина, усещайки галещата топлина на пламъка в нея и тихото пращене на съчките. Останал сам със себе си или в приятна компания на хора, които без страх споделят. Едно уютно и може би забавно, понякога малко тъжно, понякога буйно развеселено място, където всички са общност, носена от бели пухкави облаци към безкрая...

Страничка за вътрешните изживявания, в която да влезеш и да не искаш да тръгваш, защото времето там е спряло. Нали всеки има и си спомня такива преживявания, които не искал никога да свършват, хипнотизиран от магията им.

Тогава, усетили поне за миг щастието, може заедно да се опитаме да го пренесем поне за миг и в реалността, тази, в която пребиваваме... и често не ни харесва...

Бях спрял да мечтая за дълго време, мислех си, че е завинаги. Но сега отново усещам трепет и копнеж по красивото и по прясно изпечен кейк с орехи и ароматно кафе:))

Или по това:

Зимното слънце

гали премръзналата земя

Ледът се топи... кап, кап...