Прибирайки се след поредната сбирка с класа си, той отново остана разочарован, все едно пребито младо момче. Прибира се и пак отваря хладилника и взима още студената бутилка вино. Налива виното в чашата и си мисли.
- Къде сбърках? Има ли Господ, по дяволите?
Пак сяда пред компютъра, намира си музика за отчаяни сърца и души.
Пак гълта на дълго и широко виното и се оставя на отчаянието си.
Седи като опиянен глупак, пред очите му излиза образа на един ангел - изящен, прелестен, блястящ...
В него момчето вижда момичето от сбирката си.
- Пита къде сгреших този път?
Ангелът си замълчава и в царството си изчезва.
Момчето, подлудян от тези постоянни негови видения и мъка, пак натяга не на чашата, а на цялата бутилка.
Казва си - Кво ми дреме, щом тя не е с мен тогава и щастието няма да бъде!
- Щастиеее, че то е като омразата!
Момчето този път със сълзи и със силен глас вика: ...