Черен шоколад
... пием кафе с черен шоколад.
Сутринта, сутринта на спирката за трамвая една млада негърка ми взе акъла. Стоеше неподвижно и излъчваше красота. Само красота.
Загледах се. В началото пред очите ми дълга история, робство, негърски блус, гета, смърт, кръв, камшици, унижение, плантации, роби, трюмове, пълни с негри до задушаване, чернилки, презрение. Векове наред това е най-жестоко мачканата човешка раса, от нас – белите. Само в Америка каква дискриминация е имало! Майко мила! Побъркващо разделение на бяло и черно. До милиметър. Негърките са раждали на стъпалата пред болниците. Училища за бели и черни, работа за бели и черни, квартали за бели и черни, болници за бели и черни, кина, магазини, ресторанти, улици, дървета, коли, плажове, само дето доларите не са били оцветени в бяло и черно... и небето им. Чувам гласа на Рей Чарлс, но не музиката му, а думите: жестоката дискриминация беше отмъщение за това, че спяхме с жените им. На белите. Въздъхвам радостно. Сега са във всички филми, песни, мода, музика, спорт, политика, университети, дори президент. Второ или трето поколение между бялото и черното, най-голямото човешко постижение. Много са красиви! Много! Тя стоеше, като тия техните черни статуетки, изваяните им малки пластики, от онова тяхното черно и гладко абаносово дърво. И на всеки лъч на слънцето оживяваше. Бавно, постепенно изсветляваше. Аз я наблюдавах през цялото време. Тя не помръдна, само остави слънцето да си играе с лицето ù. С високо вдигната глава, с прибрана коса и оголено лице. От много тъмно косата ù блесна в златно. Устните ù, от петролено тъмнозелено, черно, се оцветиха в рубиненочервено. А и слънцето, като че ли напук огряваше само нея. Всеки изгряващ лъч се насочваше право към главата ù. Аз лично видях как кожата и започва да изсветлява, изсветлява, как заблестя в по-светло и по-светло, сякаш я посипваха с диаманти. Малки многоцветни парченца. Безумна красота. Бях сигурна, че ако не беше дошъл трамваят, ако тя беше останала още малко, много малко още там, на спирката, застинала от красота, щеше да стане бяла. Но такова искрящо бяло. Цветно, като заскрежено. Перлено Бяло.
Черният шоколад се топи в устата ми, младата негърка, вече бяла в моите очи, с божествена стъпка тръгва към трaмвая. Невиждана красота залива света!
Стефка Галева
Сандански
Е.е.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Галева Все права защищены
... и пак в лила...
