Черна приказка или когато разбрах колко е жесток светът...

Спомняш ли си онова пътуване – ти беше малко дете, сияеше от радост, копнееше за приключения?
Спомняш ли онзи ден, когато разбра колко е жесток светът? Гледаше напред, но там нямаше нищо – само пустош, прах и мрак. Тогава слънцето като че ли беше изчезнало. Беше изчезнал и онзи лъч, който по-рано ти даваше надежда. Нямаше я и светлината на утрото, с която всяка сутрин те посрещаше.
Пустош. Черни дни се изнизваха като мъчителни стенания на някой мъртвец. Листата на гората шумолят в зловещия си реквием за нечий живот. Всичко е черно. Дъждът прониква в душата ти, но не може да я събуди отново, защото слънцето е умряло. Белите облаци сега зловещо те приканват да разкриеш себе си и като черна злокобна сянка минават през теб. Рушиш се и си толкова нищожен…
Опитваш се да върнеш светлината и да подредиш хаоса. Но зла сила ти пречи и прониква в съзнанието ти. Променяш се. Чакаш онзи миг, когато всичко отново ще блести и всички ще са добри, когато сърцата им отново ще туптят, когато всички отново ще се обичат и ще живеят силни.
Ти си малка прашинка от този рушащ се свят. Търсиш покой, но той е там, отнесен е със светлината, която ти отнеха, защото злото на хората е по-силно от малкото ти сърце, което бие тихо, което никой не чува.
Времето е къс от цялото. Времето е вик от безкрая. А безкраят е толкова необятен…
Къде е скрито доброто? Къде е топлината? Къде са човеците? Навсякъде има хора със свити от зла сила сърца, които бият, защото времето не остава никой да умре, защото времето е път, пътуване, който някога ще си спомниш.
Спомняш ли си онова пътуване – ти беше малко дете и искаше да промениш света…
Светът е толкова жесток през твоите очи…Свят на духовни мъртъвци, свят на грозни, кръвожадни за души хора… И там, точно там в безкрая, ти още мечтаеш за светлината на сивата реалност…
Едно малко сърце тупти и се опитва да разчупи студения лед на жестокостта… ако не успее, светът на магията ще го прибере и то винаги ще е щастливо, защото илюзията е безкрайна, като времето…