Чикор

                     Цял следобед лежах гола до един мъж. И цяла вечер, и малко от сутринта. После слънцето изгря и ми стана студено.

                                   Отидох при мама. Тя тъкмо палеше печката.

Наръчът ú все още беше завит в престилката – дебела, вълнена. Приседна на земята, отвърза вървите на прегача и леко, леко разстели дървата - да си ги подреди. Издърпа всичките вършинки, стисна здраво, на коляното си ги пречупи и ги хвърли в огъня. Кротко ми дума: „Да отвърнат въздуха, те бърже прегарят”. Хвана най-голямото, потупа с ръка по него и си шепне: ”Ти си раждало, малко да си починеш, да ти дойде куражът. А ти тука си правило сянка. Горско дърво – и хралупа е имало в него, и гнезда. Я, я – туй е козинката на...”

                                    Реди, реди, току избута с все сила някой чикор. Открай време ги мрази. Все казва: „Барем за огън да стават, а те - хич. То и не гние. От лани, от пó лани на двора не е мръднал, само е по-черен. Ни червей го яде, ни пиле каца на него. Що люта зима беше, той пак е цял. Само леко се изкривил на другата страна. Забил се в земята, нагоре с острото. Ялова работа. И животните го прескачат”. И пак го забута.

                                     Душата ми насъбрала, насъбрала, стана буца – голяма и черна. Тръгва към гърлото и заседна. Ни напред, ни назад. Дави ме, дави, глас не  ми излиза.

                                     Мама повдигна едно болнаво и бързо го пусна. Отдели го. Нещо капе от очите ú, тя търка кората, стърже. И нарежда: „Те това е дърво за огън. Не се е много-много увивало о другите около него. Не се е прекършвало, овреме се е отърсвало от снега. Расло е право нагоре. Как само гори. И жар прави – гъста, червена. Държи до сутринта. Него накрая слагам. Да топли.”

                                     Тръгвам си. Кога гледам - моята буца в мамината пазва. Избелялата ú дрешка се издула, ще се разцепи.

                                      А тя се усмихва, усмихва...

                                                                                                         Стефка Галева

                                                                                                          Гр.Сандански