И ароматът на планина заливаше тялото ми. Свободата пропиваше във всяка моя клетка и сякаш силите ми се възвръщаха отново там, където им бе мястото. Есента беше в разгара си. Жълти, червени, оранжеви, леко зеленеещи листа. Тя бяха навсякъде - по дърветата, по поляните, в косите ми, покрай нас... Никога няма да забравя този аромат на есен. Той изпълва животът ми. Дълго пътувахме докато стигнем до нашето мястото, много път минахме, но сега бяхме точно там, където трябваше да сме - по пътя към нашето щастие. Зимата бавно настъпваше. Отново идва нашият сезон. Студената, коварна, зловеща, убиваща зима. Нашето време настъпваше и силите ми се утрояваха. От колко време чакам този момент? Спомените ме заливат, а бъдещето не чака. Иска си своето. Да,... ще го получи. Нямам търпение да му го дам. Това, което всеки заслужава - Любов! Аз нямам търпение, а бъдешето явно го има в излишък. До сега не се е обадило, че му пречи да чака... Как не го убива, не мога да разбера. Може би, както и мен не ме убива, а ме "настървява"... Но мечтите се сбъдват, когато им дойде времето. Желанията дядо коледа ги изпълнява, когато сме ги заслужили. И говорещите дървера ни помагат, когато наистина видят, че сме в нужда. Явно не е настъпил момента за "една мента", но пък мента може да си пиеш, когато поискаш... Тогава какъв е смисъла на израза? Дано обаче тази мента не ми дойде в повече, че да ми прилошее. Може би пък на ментата и трябва компания - друга чашка с мента. И тази чашка да е неговата. Да внимаваме обаче да не прелее, че тогава лошо. Кой ще бърше, кой ще чисти, не се знае, само се предполага. Защото така е писано. Винаги някой трябва да изчисти, независимо кой цапа. Може пък чашката да не прелее, нали? И тогава Какво? Наздраве? Тост? Но за какво? И започва велико търсене на поводи и за първата чашка. Втората трудно се налива. Нали не бива да препиваме. Но пък след нея третата, четвъртата и т.н. не се церемонят много-много. Сякаш шишето само се накланя и излива вълшебната отвара в чашката. Може пък и по - красиви да станем от нея, кой знае? И добре, че в крайна сметка няма сметка. Предварително сме си купили шишето. Сметка никой не ни държи за него. Само компанията да е добра. Тогава никой не му държи сметка. И така безконтролно ако се продължи, накрая и четирилистна детелинка да намериш, пак няма да повярваш на късмета си. Просто защото не вярваш на тъ булшит, които написах... Но всичко си е чиста математика!