Човекът поиска да бъде част от тълпата, да реагира като тях, да се смее на същите неща като тях, да бъде жесток като тях, да обича и мрази като тях. Само че каквото и да стореше, гледаха го с насмешка, отбягваха го, понякога срещаше и отвращение в очите им. Но защо? Нали ужким те правят същите деяния, а на тях им се радват, пляскат им с ръце, и са заедно. А той протяга ръка напред и вместо одобрение получава плесник. Нали това беше условието - да постигне тяхното равнище на общуване, да се смее на техните шеги, да се облича като тях. Мислеше, че нещо ще се промени, мислеше, че неговото различие е бреме, което срамно ще носи ако не се смеси с тълпата, че трябва да изкорени своята индивидуалност, да търси комерсиалното и да се впише в него така, че да го обичат всичките, да го ценят. Вместо да превърне в сила и обаяние това което го различаваше и да намери хора които да ценят това негово различие, той се стремеше да го претопи чрез пошлото, недостойното, смяташе че смесвайки бъдейки като ...