Да нямаш родители
1 мин за четене
Да нямаш родители - за тези, които имат, това звучи като приказка - но те не се замислят какъв би бил животът им ако това наистина стане? Дали осъзнават какво всъщност искат? И ако това се случи, какъв ще бъде резултатът - безкрайна радост или едно неспирно лутане в живота?
За мен родителите ми са най-ценното нещо в света. Не мога и не искам да си представям живота ми без тях. Но да си помислим, че в света има милиони деца без родители, без хора, на които да се доверяват и с които да се посъветват. Да си спомним, че на света не съществуват само доволни хора, а и такива, които се нуждаят от една подадена ръка.
Нашите родители са хора, благодарение на които сме израснали. Без значение дали си на 10,20,30 или 100 години, ти обичаш най-близките си хора. Дори да не осъзнаваш това, ти би дал всичко за тях, за това те да са до теб и да ти помагат. Замислете се, че ако някога останем без близки хора, ще ги търсим, и чак тогава ще осъзнаем тяхната липса. Ще разберем, че ги обичаме, и бихме дали всичко, за да са отново до нас.
Децата без родители рано или късно научават, че техните майка и баща или са починали, или са ги изоставили. Но дали те ги мразят за това? Колкото и да са били безотговорни родителите на сирачето, те го обичат. То също ги обича, независимо дали са го оставили нарочно, или защото не са имали възможност да го отглеждат. И точно тази обич между дете и родител ме кара да се замислям за истинските чувства, които изпитвам към моите майка и баща.
Обичайте родителите си! Не се оставяйте на подлото чувство, което ви кара понякога да мислите, че ги мразите. Те правят всичко това за ваше добро. Независимо дали ви се карат, бият, или каквото и да е, те ви обичат, защото вие сте техни родни деца. Обичайте родителите си!
За мен родителите ми са най-ценното нещо в света. Не мога и не искам да си представям живота ми без тях. Но да си помислим, че в света има милиони деца без родители, без хора, на които да се доверяват и с които да се посъветват. Да си спомним, че на света не съществуват само доволни хора, а и такива, които се нуждаят от една подадена ръка.
Нашите родители са хора, благодарение на които сме израснали. Без значение дали си на 10,20,30 или 100 години, ти обичаш най-близките си хора. Дори да не осъзнаваш това, ти би дал всичко за тях, за това те да са до теб и да ти помагат. Замислете се, че ако някога останем без близки хора, ще ги търсим, и чак тогава ще осъзнаем тяхната липса. Ще разберем, че ги обичаме, и бихме дали всичко, за да са отново до нас.
Децата без родители рано или късно научават, че техните майка и баща или са починали, или са ги изоставили. Но дали те ги мразят за това? Колкото и да са били безотговорни родителите на сирачето, те го обичат. То също ги обича, независимо дали са го оставили нарочно, или защото не са имали възможност да го отглеждат. И точно тази обич между дете и родител ме кара да се замислям за истинските чувства, които изпитвам към моите майка и баща.
Обичайте родителите си! Не се оставяйте на подлото чувство, което ви кара понякога да мислите, че ги мразите. Те правят всичко това за ваше добро. Независимо дали ви се карат, бият, или каквото и да е, те ви обичат, защото вие сте техни родни деца. Обичайте родителите си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Все права защищены
