Въпросът на въпросите: Какъв е смисълът на човешкия живот?               

          Отговорът: Да изкачиш върха. Опитвайки отново и отново. До края.

          Кой връх? Най-високия. Властта. Властта над себе си. НЕ властта над другите. НЕ възможността да разполагаш и решаваш човешки съдби безотговорно, поставяйки преди всички себе си. Не, не тази криворазбрана власт! Защото не си Бог, а простосмъртен като онези, над които се стремиш да властваш.

          Тръгнал нагоре по стръмното да изкачваш този най-висок връх, можеш да видиш отвисоко, като на длан останалите, с техните желания, стремления, проблеми, амбиции. Когато ти самият вече си достатъчно високо, можеш да разбереш, че твоите собствени са също толкова дребни, колкото и техните, че всичко това наистина е суета. Тогава можеш да разбереш с мисълта си, че човек е пръст и в пръст се превръща, че материалната черупка, в която е затворен духа е тленна, че нетленен е единствено той - духа. Мнозина са онези, които разбират това. Някои от тях се превръщат в скитници, в пияници или в друг вид самоубийци. Много от останалите, които също се опитват да търкалят камъка нагоре,  гледат на тях с насмешка. Защото, уверени като всеки в своята изключителност, тези хора  спират до тук, до половината път, до разбирането на истината за простотата на човешкото битие. Недорасъл да понесе тази истина, духът им не може да издържи.  Той не притежава силата да ги задържи изправени и да ги накара да продължат напред. Силата да тръгнат с камъка за N-ти път нагоре. За да стигнат върха.

          Защото, едва когато си успял да го изкачиш, можеш да овладееш себе си, да станеш командир на себе си, да се управляваш, да насочваш съзнателно своите действия към едно - да посветиш своето време в полза на други хора. Тогава няма да те гризе съмнение, алчност, завист, няма да те блазни блясъка, тогава ще си щастлив и спокоен, защото ще знаеш, че онова, което правиш за доброто на другите, всъщност винаги е за твое добро.  

          Такива хора също има. Те са онези, които някога вече са осъзнали всичко това не само с мисълта си, а със съзнанието си и са го превърнали в начин на живот на всяка фибра от своето тяло. И именно защото са осъзнали тази истина и са я направили свой начин на живот, те не се бият в гърдите, не вдигат олелия около себе си. Те просто правят, онова, което е по силите и възможностите им, за да служат на другите. И са удовлетворени от това. Ако се огледате, може би ще ги откриете. Да властваш над себе си, значи да служиш на други хора по различни начини, да се раздаваш на тях да им помагаш да стигнат върха.

          Когато си постигнал това, значи си покорил най-високия връх - своето Его. Освободен от всяка човешка суета, стъпил на най-високата му точка, ти си постигнал истинската, божествената любов. Тогава можеш да кажеш: "Аз съм свободен!". А това значи, че животът ти е имал смисъл. Че духът е направил още една, за някой, последната крачка към съвършенството. Това би значило, че си един успешен Икар. Защото духът ти вече е излетял от клетката на суетата на тленното тяло. И е свободен!

          Останалите? Останалите са онези, които продължават да бутат камъка все по-нагоре и по-нагоре. До върха.