Когато убиеш човек те осъждат да лежиш в затвора десет, двадесет или повече години. Влизаш, излежаваш си го и знаеш, че като излезеш си изкупил дълга си към обществото. Имал си достатъчно време да разсъждаваш над постъпката си и да се покаеш. В повечето случаи до покаяние не се стига, защото най-често това са хора без скрупули...
Какво обаче става, когато убиеш мечтите на някого?
Не е подсъдно, не подлежи на санкции от никого.... освен от теб самия.
Човека, чийто мечти си захвърлил в калта така грубо сякаш никога не са те интересували ти казва, че няма проблем, но и той не е сигурен в това... защото след десет или двадесет години някакъв случаен полъх на вятъра ще му напомни за всичко...
Как е мечтал да бъде там някъде... да бъдеш неговата опора.. ще си спомни как си го прегръщал и точно в този момент е имал всичко, за което някой някога може изобщо да мечтае...
Ще погледне към небето и ще каже: „Ти, Копеле, гадно, ти ми съсипа живота. Ти ме убиваш бавно от толкова много години.“
С таз ...