4 мая 2015 г., 11:54

Да убиеш мечта

2.3K 2 3
1 мин за четене

  Когато убиеш човек те осъждат да лежиш в затвора десет, двадесет или повече години. Влизаш, излежаваш си го и знаеш, че като излезеш си изкупил дълга си към обществото. Имал си достатъчно време да разсъждаваш над постъпката си и да се покаеш. В повечето случаи до покаяние не се стига, защото най-често това са хора без скрупули...

  Какво обаче става, когато убиеш мечтите на някого?

  Не е подсъдно, не подлежи на санкции от никого.... освен от теб самия.

  Човека, чийто мечти си захвърлил в калта така грубо сякаш никога не са те интересували ти казва, че няма проблем, но и той не е сигурен в това... защото след десет или двадесет години някакъв случаен полъх на вятъра ще му напомни за всичко...

  Как е мечтал да бъде там някъде... да бъдеш неговата опора.. ще си спомни как си го прегръщал и точно в този момент е имал всичко, за което някой някога може изобщо да мечтае...

  Ще погледне към небето и ще каже: „Ти, Копеле, гадно, ти ми съсипа живота. Ти ме убиваш бавно от толкова много години.“

  С тази вина никой не може да се примири и да живее нормално. Или пък може....

Аз не мога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънце Антимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След като не можете, какъв е смисълът от това откровение?
    По принцип положенията са две- обичате, не разбивате чуждите мечти- няма смисъл от есето.
    Не обичате, а, по принцип, няма защо да се чувства виновен човек от това, че някой го обича, пък да си с някого само заради неговите чувства е най- глупавото нещо на света- няма смисъл от написаното.
    Позицията на обичащ човек или на обикновен мазохист защитавате?
    П.П. Имате приятен стил на изразяване.
  • Всъщност не всички лежат в затвора за убийство. Човешкият живот не се цени, поне в тази държава, а ти говориш за мечти. Няма място за мечти там, където демоните се разхождат по улиците. Но пък има герои. Героите са тези, които оцеляват, въпреки че са заобиколени от бесовете адови.
  • Благодаря ти за коментара, Лейди Фокс, само едно малко уточнение, по скоро въпрос. Ами ако прегръдката все още означава същото? Ами ако си сигурен/рна, че този човек те обича безусловно също както и ти него, тогава можеш ли?

Выбор редактора

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...