MagnaHarta (Якоб Яков)
6 36
20 окт. 2007 г., 20:02

Дали умирам? 

  Эссе
1617 1 9
1 мин за четене
Спомените ме връхлитат, когато разгледам стария си албум. Е*ах ти баналността, изрекох. Така. По-ясно ще бъде, ако кажа, че ме връхлитат откачени мисли, достойни само за човек от класата на Форест Гъмп. Така. Аджеба, като ги гледам тия хора на снимки, като слушам за тях, те си живеят. Не говоря за Ботев и безсмъртния му дух. Говоря за баба си, дядо си  и разни други некромансери. Докато ги помня май ще си мисля, че са живи. Като спра да ги помня, ще отворя харддиска в главата си, ще сваля албума от полицата и ще си ги... припомня.
Може би ви се струва лудост това, което в момнта пиша, мисля и разсъждавам и др.
Дядо ми беше евреин. Не беше ортодоксален. Но беше евреин. Родил се е зимата на 22-ра година. В който и исторически справочник да погледнете - "Световна икономическа криза". Това - ранният ми дядо. Дядо ми като пубертет е прекарвал времето си в поправяне на писалки и гравиране на разни неща върху дърво.
Знаел е, че има роднини в Германия. Обаче не е знаел нищо за Хитлер. И к'во от т'тва?
Човека си е изживял детството. На излизане от пубертета обаче се оказва(1941г.), че леля му е една от онези 11 хил. евреи, който не са спасени. Шанс! Дядо ми отглежда до 53-та братовчедка си. И то така, че за да има тя образование (и то не какво да е, а медицинско), той превръща хобито си в професия. Оженва се за баба ми и 55-та вече се раждат баща ми и сестра му (близначка).
Преди две седмици ми се удаде възможност да посетя Дахау. Там видях паметник. В 7-те хиляди имена открих и това на пралеля си. Дали е мъртва?
От дядо ми ми е останала една писалка, с която си подписах отпускното от класическата за напускане и с коятто писалка влезнах в същото училище. Дали дядо ми е мъртъв?
Стига съм пил боза. Минавам на мастика.

© Якоб Яков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Виж, критиката беше по отношение на твоето държание, а не по творбата ти. Прочетох есето и ми хареса! Поздрави от един графоман!
  • Съжалявам.Обещавам повече да не правя така,няма да излизам от границите на добрия тон."Графоман" вече е мръсна дума.Сериозно.
  • Арлина, така ми викат приятелите ми Така че, няма проблем Подкрепям те изцяло!!!
  • Люси(ако позволиш така да те наричам)...аз съм ЗА критиката...твърдо...НО...за злобата съм съгласна с теб...тя прозира тъй върло,че ми вади очите дори на мен...а аз не си поплювам много много...както сигурно сте забелязали...
  • Всъщност...писанието ти много ми допадна...това тук!!!Напомняш ми някакси някого,дето вече съм чела тук...Дали?!?Не е от голямо значение...но....добре е да преразгледаш из основи диагнозите дето мяташ наляво и надясно...Ти не си по в час...КАПИШЕ?!?
  • Ооооо, какви думи знаем! Няма проблем, това не беше
    похвала,а критика. Пртосто тук сме създали приятна атмосфера, няма обиди и злобни коментари. Но се появава някой и оплесква всичко красиво. Ако искаш да твориш и да споделяш с нас, пиши. Но бъди по-мил в своите изказвания!
  • Мда, има хляб в тебе и вярвам, че имаш добри неща, които можеш да представиш в този сайт. Ще те помоля само да не правиш правописни грешки като "който" вместо "които", както и да не употребяваш "влезнах" вместо "влязох".
  • Аз похвали от графомани (kity (Людмила Нилсън)) не ща.Знам че съчинението ми става само за рециклация.
  • Прекрасен пример даваш!!! И то го пишеш под това твое есе, което е в памет на всички загинали евреи!!! Поне така си помислих, когато го четох. Тежко ни и горко!
Предложения
: ??:??