Децата на съвременния град
Децата на съвременния град
Съвременният град?! Какъв е той? Жесток, безмилостен, тъмен, плашещ…Кара те да се чувстваш като малко дете, изгубено в гъстата гора: уплашено, плачещо от безсилие. Като сърна, която винаги е нащрек и не може да спре да се… страхува, която цял живот бяга, но без самата тя да знае защо…
Това сме децата на съвременния град. Винаги бягаме от нещо, от някого, но никой не се осмелява да застане лице в лице със страховете си, да признае грешките си. Светът е сив, а не черно-бял, както повечето хора казват. Но да е сив е още по-лошо, защото във всичката тази сивота не можеш да различиш черното от бялото. Затова и често се разочароваме. Дали от “приятели”, дали от “близки” хора…
Но всичко зависи и от светогледа на човек. Една картина никога не може да бъде просто черно-бяла, винаги единият цвят се прелива в другия и се получават много нови и различни полутонове. Или това е поредната илюзия…
Децата на съвременния град сме и много разкрепостени, но някак хората започват все по-малко да показват добротата в себе си. Да, те не я губят, просто по някаква причина я таят и крият все по-дълбоко в себе си.
Човекът е като розата, първо показва бодлите си, но след това, ако вникнеш по-навътре, ще откриеш нежността и ранимостта ù. Всеки човек е добър вътре в сърцето си и тази грубост, на която ни учи съвременният град, е просто преградата, която се опитваме да издигнем около себе си. Може би заради страха си да не бъдем наранени, за да не се опарим, не знам, но понякога е по-добре само да се опариш, отколкото цял живот да гориш в пламъците на собствените си угризения.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Георгиева Все права защищены
