14 июн. 2007 г., 10:19

Delete 

  Эссе
1667 0 1

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

2 мин за четене
Delete
Защо човешката памет няма копче "delete" и само с една маркиране и натискане да изтриеш онези пасажи, които седят кофти скърпени към иначе гладкото повествование на житейския ти роман? Страхотно би било ако можеш с един жест да махнеш от съзнанието си натрапчивото усещане за мирис на развалено месо, вероятно идващо от обувките, с които си газил в лайната пред някакви, няма и толкова години живот. Бил съм се бил, ама не съм се бил набил. Не става. До тук ни е довела хилядолетната еволюция или деградация, че да изпитваме истерична привързаност към ароматизаторите с дъх на кокос, които кичим в таксито, с което продължаваме да пътуваме нататък... през дните. Хем сами си караме, хем сами си плащаме за возията. Такси е, защото пеша не става, а всички знаем колко скъпо струва да се живее и плащаш за всеки километър, а да не ви говоря за санкциите при направена грешка и неспазване на правилника. Няма рушвети за изкупуване на вината за житейските грешки. Плащаш докато си жив. Един вид си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Дечева Все права защищены

Предложения
: ??:??