11 мар. 2007 г., 05:31

Днес дойде при мен отново

1.3K 0 2
1 мин за четене

Пътят, който ми показаха очите ти – аз поех по него. Ти си човека, който ме пази, който ме кара да се чувствам обичана, ти ме направи истинска, ти ме направи щастлива.

Днес дойде при мен отново... Бях тъжна, ти ме подкрепи. Няма да забравя начина, по който ме гледаш, няма да забравя колко са дълбоки очите ти, няма да забравя колко е обро сърцето ти, няма да забравя теб – моето момче...

Пътят, който ми посочиха очите ти, пътя към любовта – аз поех по него. Тръгнах, за да те намеря, тръгнах, за да бъда с теб! Това е нещото, което желая. Пътят, който ми посочи, пътят, по който поех, пътят към твоето сърце!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...