Пътят, който ми показаха очите ти – аз поех по него. Ти си човека, който ме пази, който ме кара да се чувствам обичана, ти ме направи истинска, ти ме направи щастлива.
Днес дойде при мен отново... Бях тъжна, ти ме подкрепи. Няма да забравя начина, по който ме гледаш, няма да забравя колко са дълбоки очите ти, няма да забравя колко е обро сърцето ти, няма да забравя теб – моето момче...
Пътят, който ми посочиха очите ти, пътя към любовта – аз поех по него. Тръгнах, за да те намеря, тръгнах, за да бъда с теб! Това е нещото, което желая. Пътят, който ми посочи, пътят, по който поех, пътят към твоето сърце!
© Надя Стоянова Все права защищены