Стига с тоя остарял морал от времето на бабите ни, стига глупости, омръзна ми от клишета и етикети за хората, а самите ние нима сме по-различни, нима нас не ни обсъждат и заклеймяват… там е проблемът, колкото повече се опитваш да се харесаш на всички, толкова повече бягаш от собственото си аз и кое е по-добре да си вечната моралистка, която само съди другите и гледа как годините си минават, а животът и се изплъзва, без да е успяла да изпълни и два процента от нещата, за които винаги си е мечтала, или другият вариант - да си лекомислена на моменти, да си грешила и да не съжаляваш. Трябва да се научим да сме на гребена на вълната, защото няма полза от гледане на сапунени сериали с плетка в ръка, има смисъл от нещата само тогава, когато започнат да ти се случват, защото мечтите са хубаво нещо, но няма нищо по-хубаво от осъществените мечти… И стига гордост и драми, да живеем без етикети,ако ще съжаляваме за нещо в тоя живот, то поне да е за неща, които сме направили, а не за такива, за кои ...