Стига с тоя остарял морал от времето на бабите ни, стига глупости, омръзна ми от клишета и етикети за хората, а самите ние нима сме по-различни, нима нас не ни обсъждат и заклеймяват… там е проблемът, колкото повече се опитваш да се харесаш на всички, толкова повече бягаш от собственото си аз и кое е по-добре да си вечната моралистка, която само съди другите и гледа как годините си минават, а животът и се изплъзва, без да е успяла да изпълни и два процента от нещата, за които винаги си е мечтала, или другият вариант - да си лекомислена на моменти, да си грешила и да не съжаляваш. Трябва да се научим да сме на гребена на вълната, защото няма полза от гледане на сапунени сериали с плетка в ръка, има смисъл от нещата само тогава, когато започнат да ти се случват, защото мечтите са хубаво нещо, но няма нищо по-хубаво от осъществените мечти… И стига гордост и драми, да живеем без етикети,ако ще съжаляваме за нещо в тоя живот, то поне да е за неща, които сме направили, а не за такива, за  които не ни е достигнала смелостта, защото няма нищо по-лошо от страха да бъдеш себе си без страх от това, че някой може да ти лепне етикет на неразумна или дори лека жена…Всеки сам избира пътя си, но не е съвсем така, някои нямат смелост да направят дори това и какво друго им остава тогава освен да лепят етикети по хората, което всъщност само зле прикрива собственото им отчаяно желание да оправдаят липсата си на решителност… И все пак всеки един от нас  го е правил нали, много е лесно да определяш хората като добри или лоши, да ги заклеймяваш просто ей така, само че, когато се отнася до самите нас, нещата са по-сложни. Един ден сам може да прескочиш границата, не границата на закона или държавата, а границата, която сам си си наложил, тази на собствения си морал, дори тогава обаче не бива да се съдиш, защото именно границите, които сами си налагаме, понякога ни възпират и не забравяйте, че нищо човешко не ни е чуждо, колкото и да се опитваме да си докажем, че  не е така! А грешките… те са просто част от пътя и го правят по-дълъг, по-труден, но и много по-интересен. Дори когато добре осъзнаваш, че може и да се сбъркал, трябва да продължиш, защото само като дадеш шанс  за осъществяване  и на най-безнадеждните си мечти, можеш да вървиш напред и само след като си опитал всички пътища и не си намерил правилния, имаш право да се откажеш. Защото в края на пътя винаги стои истината, важното е да стигнеш до нея, а това винаги става рано или късно, въпросът е колко пъти ще предадеш себе си, докато я намериш, с колко сам ще удължиш агонията… а може и да е прекалено късно, може и да съжаляваш за глупостта си, но какво пък, това е животът и в него има неща, които си заслужават провалите…