Сега съм в планината, седнала върху студената скала. Гледам залеза и мисля за теб. Не мога да видя красотата на залеза, на реката, на гората. Мога да мисля единствено за теб. Тъмнината пада бавно, но аз продължавам да мисля за теб... Не мога да намеря решение. Може би не трябва да сме заедно... а толкова те обичам! Застудява, малко по малко, дали тъмнината може да погълне душата ми? Мисля единствено за теб - жестовете ти, видът ти, очите ти, усмивката ти. Стана нощ... нищо не виждам... но съм в планината, седнала на скалата, в тъмнината. Защо не си до мен? Защо всички са против нашата любов? Тя е толкова красива!Първите слънчеви лъчи докосват върховете на планината. Кога дойде изгрева? Отново не намерих отговора... До кога??? Но аз ще бъда тук, в планината, докато тъмнината не погълне душата ми, а слънцето не изпепели мечтите ми!
© Надя Цветкова Все права защищены