Добротата е изкуство, чието владеене може да разголи душата ти до степен, която би смаяла света. Тя е притаена във всеки от нас и всякакви ежедневни събития я провокират в една или друга степен. Мислим си понякога, че тя отсъства , ала истината е, че често сме със затворени очи за нейните най-малки жестове и деликатни прояви. Доброто е светлината, чрез която Бог грее в нас. Никой не е толкова беден, че да не може да дари добро, никой не е толкова високомерен, че да не се покори на неговата сила. Пътят на доброто не е толкова труден, а когато го изминеш, ще видиш каква красива гледка ще разкрие пред теб.
Доброто изисква и смирение, чистота в помислите, покорство пред всички знайни и незнайни човешки добродетели. То има много аспекти. Една добра мисъл за някого е мощен сигнал към Вселената, който поражда чудеса. Дори само една малка мисъл може да донесе неочаквани изобилия в нечий живот. Но трябва и смирена душа. Защо ли? Смирението е богатство. Един от най-чистите пориви, които биха могли да владеят сърцето ни, а сърцето ни трябва да е чисто, за да дава любов.
Когато вършим добро, никога не трябва да е показно. Не че и трябва да остане скрито, но ако Съдбата пожелае, тя ще го разкрие пред света. Венецът на всички прояви на любов е добротата. Съмнявате ли се? Недейте. Всичко красиво на този свят може да бъде изразено и само с думи, но добротата изисква дела. Да, добрата дума също е израз на сила и любов, но добротата трябва да бъде подплатена с действия. Тя е едновременно най-човешкият и най-божественият акт. Толкова малко изисква, а толкова много може да даде, дори повече отколкото бихме предположили или очаквали.
Всеки има нужда от добро, особено когато най-малко го очаква. Да подариш някому опора, да докоснеш душата му, да виждаш красивото в него, може да издигне този човек от дълбините на отчаянието до висините на земния рай. Доброто винаги побеждава. Просто трябва да имаме очи за това. Казвайки, че доброто е мнимо или слабо, не знаем само колко много можем да отнемем от силата му.
Най-красивата черта, която може човек да има е доброто сърце, а най-силното качество у нас трябва да бъде мъдростта да прозираме доброто в хората около нас, защото то е тук. Понякога се чудим къде ли се е запиляло, а то тихо ни се усмихва, спряло се на нашето рамо. Нерядко то е мъничко като капчица роса, която погледът ни не вижда, а краката небрежно стъпкват по пътя си, но го има. То е пламъчето, което можем да превърнем в пожар с един призив от дълбините на душата ни. Обличайки дрехата на любовта, ние се въоръжаваме с прелестното чувство за доброта, което крепи света и донася утрото на следващия ден.
© Николина Барбутева Все права защищены