Всеки ден те срещат одобрителните викове на публиката и аплодисментите; студените обективи непрекъснато те фиксират, а от всички страни чуваш, че си изумително красива и невероятна; ти си обожавана и желана от милиони... На корицата на всяко списание си, образът ти се появява навсякъде... Известна си... Перфектна си.
Но виждам как зад кулисите – където никой не те вижда, където вече не си под светлините на прожекторите - сваляш най-после своята маска.Уморена си от това да я носиш постоянно всеки ден, уморена от неспособността да захвърлиш тази роля, която толкова дълго играеш...
Знам, че и никога няма да можеш да разкриеш истинското си лице... Заради хората, заради този свят; заради мненията и предразсъдъците; заради благотворното (или не?) влияние на другите върху теб...
Защо? Какво те принуди да сложиш тази маска и да се самозаблуждаваш, че това си ти? Това ли е цената, която плащаш за известността? Или е отпечатъкът на миналото, който така отчаяно се опитваш да изтриеш от себе си?
Д ...