Душа, прераждане, вечен живот
Душата – или същността – това са всичките тънки тела на човека без физическото тяло… Тънките тела ОБАЧЕ сътрудничат непрестанно с физическото тяло – фините /свободните/ енергии непрестанно ЦИРКУЛИРАТ – от и до – от менталното тяло до физическото; или от астралното до физическото; или от етерното до физическото; и разбира се – обратно… Така именно живеят клетките на физическото тяло според функциите – от ЕТЕРНОТО тяло се зареждат с енергия, с прана; от астралното – с чувства; от менталното – с разумност… Всяка клетка има най-малко етерно тяло, или плюс АСТРАЛНО, и - плюс ментално в зависимост от функциите си… Етерното /ефирното/ тяло това са енергиите, но чувствата и мислите, ще рече астралните и ментални съставки съответстват на тези енергии – така се образуват енерго-душевни фрагменти на душата, наречени във ВЕДИТЕ дхарми или аяти… Дхармите на душата се разпадат след смъртта, ако човек не ги е съединил помежду им приживе… Или частично се разпадат – тогава самата душа се осакатява или боледува…
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=263750
Ако човек има ОРГАНИЗИРАН живот и е монолитен, цялостен – ако има при него съответствие между знанието, идеите и делата му през живота, има надежда да остане ЖИВ след смъртта… Но ако е раздвоен – ФРАГМЕНТАРЕН – непоследователен, ако преобладават само лесните, неорганизирани, нисши неща; ако не работи над себе си да изпълнява известната му ПРАВДА; ако няма знания за законите на мирозданието и не ги изпълнява, или ги изпълнява частично, такъв човек БОЛЕДУВА след смъртта си – душата боледува, частично се разпада и може да умре…, а умре ли тя ТАМ това е вече край. Ето защо на човека му е необходимо ЗНАНИЯТА си да прилага, да слуша съвестта и разума, да живее с достойнство и чест. Това са ВАЖНИТЕ неща за безсмъртието, а не илюзорното СВЕТИИСТВО, не молитвите и фанатизма. Може да е грешен човек външно погледнато, но организиран, достоен ВСЕ пак… Ако изпълнява нещата последователно и изправно ПЛАЩА за тях той си е безсмъртен, та ако ще по правилата на жизнената игра и разбойник да е временно… Така че не се подвеждайте по външната видимост – че човек пуши, че пие, че ял еди-как си, че любил еди-кой си – има ДРУГИ критерии за безсмъртието – ЧОВЕК трябва да бъде… И така, основната идея тук е – да съедини човек в СЕБЕ си, в живота си ИДЕИТЕ, знанията и делата в ЕДНО цяло – монолитност, съдържателност, последователност…
От казаното произтича идеята за БЕЗСМЪРТИЕТО – по-точно реализацията му. На безсмъртния човек въобще не подобава да акцентира върху СМЪРТТА като някакво препятствие в живота. Затова смело и решително да размишлява непрестанно КАК да устрои и организира своя живот, живота на семейството, рода, обществото по ВЪЗМОЖНО най-висш и модерен, идеен и справедлив начин ТАКА, че да постигне за себе си и другите ЩАСТЛИВ живот и то на Земята… Следователно, времето като външна хронология ВЪОБЩЕ не трябва да бъде проблем за него при МЕЧТАЕНЕТО, при размишлението и реализацията на великата ЦЕЛ – даже напротив целта трябва да предполага ХИЛЯДОЛЕТИЯ за реализацията си! При такъв подход човек се успокоява по въпроса за живота и СМЪРТТА – той се вдъхновява вечно, постоянно защото ГРАДИ велико здание – гради живота за хилядолетия… Той и като войн на живота става още и безстрашен – ако се наложи даже да умре за идеята си той си остава жив, защото върви по пътя си последователно… Когато се наложи да остави ВРЕМЕННО физическото си тяло, той отива за малко да си почине на ЕДНО красиво място и идва пак да си продължи изграждането на КРАСИВИЯ земен живот…
Така че препоръката тук е: имайте ХИЛЯДОЛЕТНА цел и проект… Организирайте живота си и реализирайте целите си без ограничение във времето…
Лесничея 13.12.2013 г.
© Леснич Велесов Все права защищены
Тъпи въпроси се задават до определена възраст... после не върви някак си...
Онуфрий