Искам те... искам да бъда с теб... но е невъзможно. Аз и ти? Никога, не и в този живот. А е така трудно. Събуждам се с мисъл за теб и пак с мисъл за тебе заспивам, но и в съня не намирам покой - ти си дори там. Когато те няма, съм силна, казвам си „Всичко е временно, всичко ще мине, ще те отблъсна лесно...", но когато те видя... Когато си пред мен, сърцето ми се свива, когато погледна в тъмната бездна на очите ти - коленете ми се подкосяват, когато чуя да изричаш името ми - в гърлото ми сякаш засяда буца лед и нямам сила да ти продумам. Под прозореца спират много коли, но винаги познавам кога си ти (само ти караш така лудо или колата ти просто е раздрънкана... усмихна се, нали). На една ръка си от мен, а не мога да те докосна. Посегна ли към теб - ти се дърпаш като от огън... А ми трябва толкова малко - обвивам ръце около врата ти просто за да оправя яката ти, само и само да те докосна, се закачам с теб като малко дете, предизвиквам те за каквото и да е, дори да ми причиниш болка. За д ...