Историята е за Него и Нея. Две изгубени души. Две сърца, разделени от съдбата.
Тя - обикновено момиче, влюбено до толкова, че на моменти не може да диша.
Той - необикновено момче, затворено в свой собствен свят. Свят, създаден, за да избяга от реалността. 
Чудите се какво е общото ли? Нейният любим е Той. В нейните мисли е само той и никой друг. Тя копнее единствено за неговите устни и неговите целувки, мечтае за неговите прегръдки и неговата любов. Вечер, когато заспи, сънува него. Как е до нея и как ù доказва, че я обича.

Той е момчето, което ù каза, тя не е за него, но излъга. Той беше този, който избяга, защото си мислеше, че тя ще си играе с него и ще го захвърли, както направиха другите преди нея. Тръгна си, смятайки, че така ще се предпази от страдание, но го болеше повече от всякога. Стените, с които се обгради, за да се предпази, бяха толкова здрави и около тях построи своя свят. 
Сега ще попитате какво стана с тях? Заедно ли са?
Не. От инат и гордост и двамата дълбаят в сърцето си и разширяват раната. Всеки ден Тя минава покрай него, все едно е непознат, чужд за нея човек, въпреки че вътрешно ù се иска да се хвърли в прегръдките му. А когато Той я види, надява маска на безразличие и я гледа, сякаш е просто едно момиче, на което знае името, но не знае коя е всъщност.
И явно и двамата са доста добри в преструването, но не знаят, че тайничко и двамата се наблюдават. Когато Той не гледа, Тя попива в съзнанието си всяко негово движение и всяка негова усмивка, и обратно - Той я наблюдава съсредоточено, сякаш иска да я запази в съзнанието си така, както я вижда - усмихната и на пръв поглед щастлива.
От един страх две сърца живеят разделени, въпреки че са се открили. От глупост двама души се самонараняват и с всеки изминал ден стават все по-безчувствени. От един инат захвърлят любовта си. Глупаци. Това са за мен, а за вас?