Всеки от нас има нужда от време на време да подрежда. Най-често имаме нужда да подреждаме мислите си. А когато подреждаме мислите, си най-често тръгваме да подреждаме гардероба си. Подреждаме стаята си. Подреждаме всичко онова, което може да бъде подредено лесно и бързо. Само и само за да избягаме от това да подредим онова, което е наистина объркано. Самите ние.

Веднъж отворили кутията на Пандора обаче, връщане назад няма. Нещата се променят. Това не значи, че винаги е към по-добро. Кой знае какъв скелет ще изскочи от гардероба, който се опитваме да подредим. А скелетите обикновено са плашещи и отблъскващи. Въпреки всичко обаче за наше добро е, да сложим всичко там, където му е мястото... Да дадем на всеки и на всичко по едно етикетче, надписано и предназначено точно какво и къде трябва да е. Единствено не можем да сложим цена на щастието, единственото, което може да направим, е да сложим празно етикетче с цена върху нашето щастие...