Обичам го.
И преди съм обичала, но различно е, всичко ме боли от тази любов.
Душата, сърцето, костите дори….
Говорили са ми преди, разказвали са ми… за онази страшна любов, която разтърсва целия ти свят и нищо не е вече същото. Подигравах им се аз на тези приказки. Казвах си – просто детски мечти. За наивни ги смятах хората, а наивна бях аз.
За това сега, виж ме на, седя и се измъчвам от любов. Сладка мъка ли е или горчивина приседнала на гърлото не знам… Едно знам, обичам го, разбираш ли ме ти?
Обичам игривия му поглед и прекрасните очи. Скулите му даже ги обичам.
Обичам устните и лекия му шепот в моето ухо. И дрезгавината сутрин в гласа му я обичам.
Обичам меката коса и малките кичури падащи върху очите, а най-обичам като мога леко да ги прибера настрани.
Обичам силните му ръце придаващи му сериозност и меките му прегръдки нощем.
Обичам колко непохватен изглежда, а колко е умел в действителност. Даже като пийне обичам сприхавостта му.
Обичам човечността му. Обичам го, когато е силен, ...