Есе по снимка

Прекрасен празник

      Една от любимите ми снимки. Символ на живота ми и забавлението.

      Беше лято. Средата на най-топлия месец – юли. Чудесен ден за децата, които са във ваканция, за възрастните, които са в отпуск и за всички останали. Но за мен това бе най-прекрасния ден от живота ми – рождения ми ден. Тогава бях хлапе на осем години, което си празнува рождения ден в “Патиланци”(“Патиланци”е място, много приличащо на “София Ленд”, само че за малки деца.) На снимката се виждам аз и една голяма торта. Хората биха я сравнили с малък приказен свят - захарна къща, река, цветя и човечета. Точно като истинска. Може би изглеждам сериозна. Това е така, защото ножът, който бе в ръката ми, наистина тежеше, а и се готвех да разрежа този вкусен свят. Точно като фея! Само че аз и моите приятели се канехме да я излапаме цялата за отрицателно време.

      На рождения ми ден имаше много гости. За жалост те не се виждат, защото са зад кадър. Имаше даже и клоуни. По принцип не ги обичам, но тогава и те ми харесваха, защото бях много щастлива. Продължавах успешно своя живот. Аз и приятелите ми много се забавлявахме. Скачахме на батут, возихме се на симулатор, пищяхме, докато бяхме на мини кулата, въртяхме се на голяма въртележка, та даже се пускахме и с кану по малка рекичка. Слава богу, че никой не се обърна, защото е имало и такива случаи.

      На края на своя прекрасен празник, аз се чувствах като кралица. Цялото внимание  на близките ми беше върху мен. Може би това бе един от най-хубавите ми рождени дни.