Гара

               Във рамките, огромни като аутобани, с гигантски автобус, задънил

булевардите, прикрил приюти, болници и гробища с  похвали на веяна скумрия и пудра за лице, светят ярко нейните рекламни панели. Извисени, те стряскат с усилията на твореца да затули бездънното небе със стоманени завеси, които не отразяват нищо от средата, в която доминират.

                Високо над гарата изгряващи слънца меко потъват в бензиновата жега, добри семейства в маранята услужливо чакат стюардите  да доведат нечакани гости - младостта, към която водят всички пропътувани пътища. Тук пивници с тавани потъмнели се пълнят с балерини на тънки прасци, във тоалетната хлапак повръща, двойка пенсионери купуват увехнали цветя от глухо момиче. Един пушач мълчаливо издъхва, усетил сам  как през почивката моторът просмуква силите му, като че ли по бетон се движи и доближава до него тя, единствената, усмихва се широко за миг, познала го, взима го начаса и се стопява в светлините на шосето...