29 авг. 2008 г., 14:39

Глас в пустиня? Надявам се, че не! 

  Эссе » Гражданские
2092 0 5
2 мин за четене
Вече няма наборна военна служба в България. Колкото и на ниско ниво да е паднало обучението в казармата през последните няколко години, все пак беше нещо, някакъв минимум, който да изгражда поне елементарно ниво на физическа култура. От сега дори и това няма да съществува. Този фактор в съчетание с никаквото или почти никакво физическо възпитание в детските градини и училищата (с изключение на единичните случаи на учители ентусиасти) формира масовото ниво на физическата култуна (по-скоро некултура) на нашата нация.
От този момент всичко опира до личното желание на всеки един индивид за движение и спорт. Тук виждам ролята на спортните треньори като цяло и инструкторите по бойни изкуства/спортове в частност, ролята да събудим и запазим често съвсем крехкото желание на младите хора на България за движение, за лично физическо усъвършенстване. В повечето случаи това желание възниква спонтанно и трае съвсем кратко потъвайки в грижите на всекидневието, а от тези които все пак "влезнат в залат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Предложения
: ??:??