Не вярвам, че българите сме толкова наивен и глупав народ, че ако се стигне до коренни промени към по-добър живот, да не ги искаме. Но малко са хората, които не се интересуват единствено от клюките около себе си, а останалата част от народа, на които явно не им е известно или им е безинтересно положението ни, се интересуват главно от клюкарско-чалгарски статии. Нима сме наистина толкова глупав, със забулено съзнание народ, вярващ на „огризките” информация, подхвърлени ни от медиите, които за късмет на Съдбата са корумпирани. И докато се притесняваме за нас и близките си хора от изсипващата се омраза по улиците, не осъзнаваме, че самата ни държава изстисква и последните ни сили и желания за живот тук.

            Аз все още съм дете и не би трябвало да се интересувам от тази тема, при положение, че може да се каже, че има доста време, преди животът и държавата да ме „опарят” с пълна сила, но щом от сега не ми харесва стандартът и съм готова даже да предприема нещо по въпроса, значи все пак положението е не до там търпимо. Не искам да гледам безучастно как пропада една от най-великите държави, чийто народ в продължение на векове се характеризира с изключителния си народен борбен дух и най-несломимата вяра. Но, за жалост, за пореден път сме под робство, но не от друг народ, а от собствената ни държава и управници. Отказвам да повярвам, че има самоуважаващи, наричащи себе си българи, които не искат да се интересуват от положението ни. Но за да разбира народа, трябва да слуша, не да затваря очите си, или да запушва устите си, и все пак да чакат спасение от някъде, някак си…

            „Наркомани, пияници, престъпници и хулигани – удобното обяснение защо 5 поредни дни едни хора са на улицата и следват убежденията си. Удобното за тези, които стоят пред телевизорите си и не желаят да се пробват дори да помислят. Удобното за управляващите, удобното и за полицаите, които решиха проблема с бой и арести. Не можем да ги виним, че са там, но да бият млади хора, скандиращи с високо вдигнати ръце „Без агресия”, е жестоко. Не може да се сърдим, че началникът им преценява протеста като услуга за „организираната престъпност”, но не можем да не станем гневни, когато този човек е Вътрешен Министър”.

            Вярвам, че има по капчица патриотизъм и желание за борба във всеки един от нас, но за жалост повечето са достатъчно мързеливи и нехайни, за да направят нещо, просто защото са свикнали да живеят така. Ако обаче всеки един достатъчно запознат, или всеки недоволен от управлението ни гражданин, искащ промяна, си постави за приоритет да свали тежките вериги, поставяни ни от държавата, може да стане голяма вълна от хора, споделящи едно мнение, борещи се срещу неправдите, които им нанася управата.

Искаме да имаме, но когато ни го взимат пред очите, не го пазим. Нима в това сме се превърнали гордите и непреклонни Българи?!