100 килограма - първи път! 100 килограма - втори път! 100 килограма - трети път!... При първия път сърцето ми пулсираше учестено. При втория - то вече прескачаше на всеки нечетен пулс. Трети път - това не беше пулс, а грохот на снаряди, изстреляни от тежка артилерия.
"Туп-туп-туп!" - гръмовно, ехото от пулса на сърцето разтърсваше почти сеизмично цялата ми анатомия. Но дори инфаркт на миокарда да бях получил, кантарът отчиташе с електронно безпристрастие - 100 килограма! Три пъти се мерих, имайки лукавото намерение да измамя електронния разум на кантара, та той да ме измери с 1-2 килограма по-малко. Ама това не е китайски кантар, братче, а немски - педантично точен до последния грам сланина по мен. Гаден нацист! Да беше ме измерил 99 килограма и 99 милиграма, щеше да ми е по-леко. Щях да имам сили да ги преглътна всичките до един. Но точно този, проклетият стотен милиграм, който ми закръгляваше резултатът на 100 килограма - той ми заседна в гърлото и остана там - да ме дави в черно отч ...