Губя се в миналото и във водката до мен
Търся светлина... Изгарям... губя се в миналото и във водката до мен... Късам листите на розата... Горя ги, мразя ги, треперя от страх...
И тази нощ останах да те чакам, и тази вечер бях лесно заменима... Страх ме е, Господи, страх ме е да те губя, а как не съм щастлива... Даваш всичко, а защо плача, защо се нуждая от теб сега... И съм сама!?
Лесна съм.. безумно лесна за разплакване... И колко тежко е когато подаваш ръка за помощ някой да я тъпче надолу... Грешна съм... Знам кое пропуснах, знам колко съм безсмислена и глупава, но имам нужда от ръката ти! Подай я ти поне за малко... Не виждаш ли – прозрачна съм и безкрайно бяла... като платно, като порцелан. Имам нужда от теб... да ме разбереш, да ме чуеш... Не ме упреквай – сега не е момента... Обещавам, няма да умра! И ще остана безбожно грешна и пряма... и все така сама...
Запалих свещта – не ми крещи... ти никога не каза да ти споменавам когато ме боли... каза да паля свещи и го правя! Исках да те почувствам отново (грешна съм, прости!)...
Не чуваш виковете ми, но не ги и търсиш... Не забрави ли своето щастие тук? Тук, при моите свещи? При моите сълзи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Стоянова Все права защищены
