Характер

           В днешно време характерът е най-обсъжданото психическо качество. Всяка отделна личност има особености на своя характер, която го откроява и го прави индивидуалност. Фактът, че колкото сме различни, толкова и еднакви, поражда разногласия в мненията ни, спорове и дори понякога се стига до по-големи крайности, отколкото е нужно. Това е напълно нормално – при близо 7 милиарда души на Земята, да има подобен вид разногласия.

    Изграждането на характера е първия основен фактор, касаещ нашето духовно израстване като уважавани личности.

Първоначално още от ранно детство от голямо значение е възпитанието от родителите. Това е един фактор, който съвсем не е за подценяване, имайки предвид днешното възпитание на младото поколение. В забързаното ежедневие, нашите родители съвсем забравят, че характерът на детето е много по-важно от каквито и да било други ангажименти, но те самите са притиснати и прекалено изморени, за да мислят за подобни неща. Затова в немалко случаи самовъзпитанието е главния фактор, който повлиява до голяма степен за изграждането на характера ни.

   Вторият фактор, който проследяваме в бъдеще – това е нашето юношество, или наречено по съвременен начин – тийнейджърски години. Аз лично като представител на тази група, смея да твърдя, че средата влияе на характера до голяма степен, имайки предвид доверчивостта и лабилността на това т.н. подрастващо поколение.

   В училище, през този период, ние прекарваме по-голяма част от деня си и затова то играе важна роля в нашето израстване. Именно затова трябва добре да подбираме средата, в която ще се присъединим и да бъдем по-предпазливи спрямо връстниците си.

   В съвремието ни си задаваме куп въпроси, на които търсим обективен отговор. Един от тях е: „Има ли безхарактерни хора”? -

Лично според мен има, защото винаги се намира човек, търсещ одобрението или мнението на другите, с една дума – пасивен. Този тип хора нямат собствено виждане за нещата и са зависими от околните до голяма степен. Те биват лесно лъгани и манипулирани, поради липса на индивидуалното.

   Търпимостта е част от характера, която всеки човек би искал да притежава. Главно тя се изразява ръка за ръка с известна доза мъдрост, защото всеки от нас е част от едно общество и иска или не – трябва да се съобразява с него... Разбира се, има и хора, които са по-търпеливи от други, но това зависи от коя страна гледаш на нещата, пък и нали всички сме един от друг различни и уникални сами по себе си.

   Другият  въпрос, касаещ днешното общество е: „Възможна ли е промяна на характера”? – Да, разбира се, че има. Ние живеем в свободна страна и всеки има правото да избира какъв иска да бъде, друг е въпросът дали ще го реализира.

 Осъзнавайки навреме грешките си, човек може да се промени както в добра, така и в лоша насока. Промяната е константа, дори да не го осъзнаваме. Дори нашите врагове ни променят, приятели, роднини. Няма човек на Земята, който да не се влияе от средата, я което е.

   Нашият характер е сляп за промяната и в зависимост от заобикалящите го хора, се приспособява. Именно затова трябва строго да следим приятелите си, защото те са хората, с които прекарваме останалата част от времето си. Неслучайно съществува афоризъм: ”С какъвто се събереш – такъв ставаш” – това е много правдоподобно, защото несъзнателно ние взимаме навиците на приятелите си. В същото време трябва да се стараем да бъдем по-солидарни и търпимостта да ни е далеч по-голяма от тази, която е в момента.

   Вярно е, че е трудно е човек сам да определи какъв е, защото или ще е прекалено самокритичен, или другата крайност – пристрастен, трябва да се опитаме да гледаме на себе си по-обективно и да се стремим към по-добрия живот и да бъдем склонни да чуем дори противоречивите мнения, защото понякога критиката е градивна, колкото и тривиално да звучи.

  Имайки предвид тези така рационални класифицирани фактори, ние трябва добре да се замислим над нашия характер и паралелно с това да помним, „че нищо човешко не ни е чуждо”.