Джейкъб Даниел ДеШейзър (1912 – 2008 г.)

Животът на Джейкъб Даниел ДеШейзър е живо свидетелство за Христос, дълго след като бившия подофицер от военно въздушните сили на САЩ за последно затваря очи през 2008 г. Общественият интерес към ДеШейзър е изключително голям след края на Втората световна война не само заради преживяванията му като военнопленник, но и заради изборът на Джейк да заживее в Япония след края на военния конфликт. Причината за „странното“ решение бившия пленник да се върне в страната, в която, в продължение на 40 месеца е подложен на мъчения е възможно най-необичайната – Джейк иска да покаже какво означава един човек на практика да прости на враговете си. Някогашният затворник се стреми да разкрие смисъла на прошката, защото самият той, срещайки в затвора своя Спасител, от личен опит разбира истинското значение на дара на незаслужената милост.

Житейският път на Джейкъб Даниел ДеШейзър започва на 15 ноември 1912 г. в Уест Стейтън, Орегон. Джейк расте в голямо бедно семейство, в което няма място за почивки и забавления, но за сметка на това работата е в изобилие. Въпреки че не е кой знае колко добър ученик той таи надежди, че един ден, след гимназията, ще продължи да учи в колеж. През 1931 г. обаче Съединените щати са хванати в желязната хватка на Голямата депресия и майка му и вторият му баща нямат пари за образованието на децата си. Ето защо като много други момчета по това време, Джейк трябва да се откаже от желанието си да учи и започва да си търси работа.

В този период младежът често е провокиран от сестра си Хелън с въпроса дали вярва, че Исус е умрял на кръста. Отговорът на младежа е лаконичен: „Предполагам, че е умрял, но какво от това? По онова време много хора са умирали на кръст." Всъщност той приема, че Исус е историческа личност и се възхищава от силната вяра на родителите си, но дълбоко в сърцето си не отива по-далеч в отношението си към Бог.

Когато избухва Втората световна война САЩ запазва неутралитет, но повечето американци са наясно, че рано или късно страната ще трябва да се намеси в конфликта, за да помогне на Великобритания и Франция в битката срещу Германия. Джейк решава да изпревари събитията. Той ясно осъзнава, че ако САЩ се включи във войната, неженените млади мъже като него ще бъдат първите, които ще бъдат призовани в армията. И младият мъж решава да влезе в редиците на американската войска, за да има възможност сам да избере като какъв точно да служи.

ДеШейзър се включва във военновъздушните сили, защото от малък желае да лети със самолет. За съжаление той е преминал възрастта, в която може да бъде пилот. Армията тренира само мъже на възраст под двадесет и пет години, а по това време Джейк е на двадесет и девет. Все пак той е приет да се обучава за самолетен механик. През първата година като войник младият мъж с изненада установява, че се вписва доста успешно в армейския живот. Той не само учи интересни и важни дисциплини, придобива полезни умения, редовно получава заплата, но и за пръв път в живота си се сдобива с едно непознато до този момент притежание – най-сетне разбира какво е понякога да има свободно време.

Войната в Европа е в разгара си, а останалия свят е притихнал в очакване. И тогава се случва събитието, което променя курса на въоръжения конфликт. Сутринта на 7 декември 1941 г. японски самолети нанасят изненадващи удари по летищата на хавайския остров Оаху, на който се намира Пърл Харбър – база на Военноморските сили на САЩ. Загубите на Американския флот са огромни. Унищожени са 188 самолета, още 159 са тежко повредени, 2403 са убитите войници и цивилни жители, а 1178 души са ранени. Това изненадващо нападение на японците на практика слага началото на Втората световна война в Западното полукълбо.

На 18 април 1942 г. американците отвръщат на японската атака с провеждането на акция, позната в историята като Рейдът на Дулитъл. Нападението е планирано и ръководено от подполковник Джеймс Дулитъл, по-късно генерал-лейтенант от американските ВВС на САЩ. Това е първата въздушна операция, която нанася удар по територията на важния съюзник на Германия във Втората световна война Япония.

Целта на атаката е да бъдат бомбардирани няколко японски градове, включително и Токио, като отговор на нападението срещу Пърл Харбър. Именно в тази историческа мисия участва Джейкъб Даниел ДеШейзър. Той е част от екипажа на един от 16^-те бомбардировача „Норт Американ B-25 Мичъл“. Понеже бомбардировачите трябва да изминат голямо разстояние до целите на атаката и по тази причина няма да имат гориво да се върнат на самолетоносачите, от които са излетели, то всички участници в мисията са предупредени, че операцията е с огромна степен на риск. Всъщност от 16 бомбардировача само един успява да кацне близо да руския град Владивосток, а останалите се разбиват в Китай.

След като оставя „товара“ си в град Нагоя, самолетът на Джейк се отправя към Китай. Както се очаква обаче горивото свършва и войниците трябва да напуснат машината. Механикът скача с парашут и се приземява на някакво неравно място, което по късно идентифицира като гробище. Той няма представа дали се намира в контролирани от японските войски територии или е във все още свободните китайски земи. Навсякъде вали проливен дъжд, другите от екипажа ги няма и той започва да чувства огромна самота. Когато се изправя на краката си младият мъж усеща и още нещо; остра болка пронизва гърдите му и той разбира, че при падането си е счупил няколко ребра.

Неяснотите около съдбата на Джейк приключват на другия ден. Американецът е арестуван от японски войници, а следващите 40 месеца предстои да бъде един най-обикновен окаян военнопленник. През този период той ще се сблъска с най-страшните си кошмари и ще преживее най-великата радост в живота си. В затворите в Япония и Китай Джейк лежи заедно с другите оцелели и заловени членове на екипажа от неговия самолет – навигаторът, лейтенант Джордж Бар и вторият пилот, лейтенант Робърт Л. Хайт. В продължение на три години и четири месеца тримата мъже многократно са подлагани на мъчения чрез глад, бой и пълна изолация от външния свят.

В затвора Джейк има много време за размисъл. Често си спомня разговорите за вярата в Бог, които води с майка си и втория си баща. На фона на всичките бой и унижения, които преживява обаче му е трудно да приеме, че трябва да обича враговете си. Как е възможно да обича някой като тези омразни японски надзиратели, които са жестоки и издевателстват над уязвимите затворници? Този въпрос дълго се върти в главата на самолетния механик без да знае, че съвсем скоро предстои да получи изчерпателен отговор.

Един ден надзирателите дават на американските затворници няколко книги. Сред тези книги е и Библията. Джейк разлиства страниците на Свещеното Писание и се случва нещо невероятно. Когато прочита думите „… защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш…“ (Римляни 10:9) в мрачната тясна килия затворникът реално усеща Божието присъствие. Написаните от апостол Павел думи сякаш оживяват и пронизват душата му. ДеШейзър решава, че е настъпил моментът да се помоли на Бог. Обръща се към Невидимия Господ и изведнъж някакво съвсем ново усещане го изпълва – сърцето му започва да прелива от неизразимо дълбока радост.

От мига, в който преживява радостта от прошката на Бог свободният затворник решава да се заеме с едно изключително важно дело. Докато Библията е при него той се наема да запомни наизуст различни пасажи от Писанието, осъзнавайки, че те ще са източникът на надежда в предстоящите дни на изпитание. Видимата проява на реалността на невидимото събитие, което се случва в килията започва да се забелязва в промененото отношението на ДеШейзър към пазачите. Независимо, че те се държат брутално новороденият християнин всяка сутрин ги поздравява с „добро утро“. Това отношение озадачава един от най-жестоките надзиратели. Постепенно Джейк завързва разговор с японеца и сърцето на бруталния доскоро пазач започва да се смекчава до такава степен, че почти винаги когато е на смяна той носи домашно приготвена храна на новия си американски приятел.

Краят на Втората световна война бележи и края на затворническите дни за Джейк. Той се прибира у дома в САЩ. Скоро след това обаче разбира, че Божия призив за него е да се върне в Япония, за да носи посланието за прошката на греховете чрез вяра в Божия Син Исус Христос.

Изведнъж медийното внимание към Джейкъб Даниел ДеШейзър става огромно. Обществото е озадачено кое може да накара някой, който е преживял ужаса на японския затвор да реши да се завърне на мястото където е страдал. Този въпрос е добре дошъл за Джейк, който с радост споделя причината за своя избор.

През 1950 г. ДеШейзър пише религиозен трактат със заглавие „Аз бях пленник в Япония“. В своята творба той споделя следното: „Открих, че Бог ми е дал нови духовни очи. Осъзнах, че когато поглеждам вражеските офицери и стражите, които ни лишават от храна и се отнасят с нас изключително жестоко горчивата ми омраза към тях се е променила в любящо отношение. Разбрах, че тези хора не знаят нищо за моя Спасител и че ако Христос не е в сърцето на човек, то е естествено този човек да проявява жестокост.”

Един ден при Джейк идва Муцио Фучида – някогашен високопоставен летец от японската армия, който е ръководил атаката на Пърл Харбър. Муцио споделя, че е бил силно повлиян от „Аз бях пленник в Япония“ и е станал християнин. ДеШейзър и Фучида стават приятели и започват да пътуват из Япония, за да носят посланието за мира в Христос. Свидетелството на двамата бивши военни мъже предизвиква огромен интерес, защото те – бившите врагове, участниците в ключовите военни операции на своите страни Пърл Харбър и Рейдът на Дулитъл, сега са в редовете на една и съща „армия“ – „армията“ на простените грешници, които призовават света да се помири с Бог чрез вяра в Божия Син.

Лекциите и публикациите на Джейк оказват огромен позитивен ефект върху хората от следвоенна Япония. Много мъже и жени намират утеха и надежда в думите на бившия затворник, и изпращат писма на американеца в знак на благодарност за това, че на практика показва какво означава да обичаш враговете си. Ето откъс от едно от хилядите писма, които ДеШейзър получава: „Брат ми и сестра ми бяха убити от атомната бомба, която американците пуснаха. Двамата ми родители също пострадаха много зле от бомбата. Изпитвах голяма омраза към американския народ, но когато прочетох вашият трактат започнах да смятам, че може би наистина има по-добър начин да изживея дните си. Може би е възможно и дори желателно да простим на нашите врагове. Бихте ли ми изпратили каквато и да е информация за това как да се справя с това? Благодаря Ви."

Няма достигнали до нас сведения какво точно гласи отговорът на това писмо на ДеШейзър. Можем само да предполагаме, че някогашния механик от американската армия посочва същата причина, заради която самия той избира пътя на прошката – жертвата на Божия Син Исус Христос.