„Гласът на Андите“ HCJB (Hoy Cristo Jesús Bendice) e първата радиостанция с ежедневна програма в Еквадор и първата християнска мисионерска радиостанция в света. Първото излъчване на HCJB е на Рождество Христово 1931 г. Емисията може да бъде чута на всеки един от шестте радиоприемника, които по онова време се намират в страната. Встъпителната програма звучи на английски и испански, като това знаменателно предаване продължава цели 30 минути. 200-ватов настолен предавател и едножична антена, нанизана между два импровизирани телефонни стълба са първото техническо оборудване на HCJB. Студиото се намира в хола на семейство Джоунс, а главата на семейството е един мисионер, който по-късно ще стане известен с прозвището г-н Радио.
Кларънс Джоунс (1900 – 1986 г.), г-н Радио, е роден в посветено на Бога християнско семейство, но като младеж не проявява интерес към религиозните убеждения на родителите си, които са служители в Армията на спасението в Дулут, Минесота. Когато е на дванадесет години, Кларънс открива своята страст – музиката и по-специално алт хорната. В рамките на една година той се научава да свири почти на всички инструменти, което го прави ценен кадър, защото може да замести почти всеки член на оркестъра, в който свири. Кларънс има само един проблем с участието си в музикалната формация на Армията на спасението. Армията е религиозна организация, а Кларънс няма време да се занимава с въпросите на християнството. Дълбоко в сърцето си обаче младият музикант осъзнава, че рано или късно ще трябва да разреши проблема си с вярата.
И не след дълго този момент наистина настъпва. Кларънс се записва за участие в музикалната група на Moody Church в Чикаго. Една вечер, в края на службата, пасторът на църквата Пол Рейдър се обръща към всеки, който иска да стане християнин, канейки го да излезе напред. В онзи момент Кларънс разбира, че тази покана се отнася лично за него. Същата вечер той предава живота си на Христос и веднага осъзнава, че нещо истинско се е случило в душата му. Младият музикант за пръв път е уверен, че животът му въврви в правилната посока. Исус Христос вече е и негов Господ и Спасител, и той е готов да отиде навсякъде, за да извърши Неговата воля.
Кларънс Джоунс продължава да работи под ръководството на Пол Рейдър, но вече като вярващ. Освен, че свири по време на църковните служби той се включва активно и в подготовката за седмичното предаване на Рейдър наречено WJBT (Където Исус благославя хиляди), което се излъчва по местна радиостанция. Джоунс е силно впечатлен от възможността Евангелието да бъде разпространявано с помощта на невидимите радио вълни.
Един ден Карънс присъства на църковно събрание, в което мъж и жена мисионери споделят своята опитност от работата си в Тибет. Те разказват сърцераздирателна история за това как двете им деца са починали в Тибет в резултат на тежките житейски условия; въпреки мъката обаче семейството продължава да служи на Бог. Историята на мисионерската двойка дълбоко докосва Кларънс и той започва да се моли Бог да му посочи конкретна държава, в която да служи като мисионер. Същата вечер младият служител получава своето назначение. Той буквално чува в сърцето си тези думи: „Стани и отиди на юг – с радиото.“
Джоунс се покорява на призива и се отправя на седемседмично пътуване до Венецуела, Колумбия, Панама и Куба в търсене на подходящо място за изграждане на радиостанция. Понеже не получава необходимите разрешения от местните правителства той се връща в Чикаго. Мисионерската мечта на бъдещия г-н Радио сякаш е погребана, но след две години отново се връща на дневен ред. Кларънс се среща с три мисионерски семейства от Christian & Missionary Alliance (CMA), които го насърчават да основе мисионерска радиостанция в Еквадор.
Кларънс Джоунс се допитва до експерти от Държавния департамент дали Еквадор е добра локация за създаване на радиостанция, която да излъчва възможно най-надалеч. Отговорът, който получава е обезсърчителен. Мнението на експертите е, че Еквадор е абсолютно неподходящо място за радио излъчвания. Въпреки препоръката да търси друго местоположение обаче Кларънс Джоунс се доверява на усещането, че именно в Еквадор ще започне реализирането на своята мисионерска визия.
Като първа стъпка в изпълнението на плана си, Джоунс трябва да получи одобрение от еквадорското правителство за създаване на радиостанцията. Няколко човека от неговия екип заедно с еквадорски адвокат изготвят първоначалната документация, която предлагат на вниманието на правителството. На 15 август 1930 г. еквадорският конгрес одобрява законопроект, който дава на Джоунс 25-годишен договор за експлоатация на радиостанция в страната. Кларънс първоначално наема, а по-късно купува земя в близост до Кито – град, намиращ се във вътрешността на Еквадор.
И така се появява „Гласът на Андите“ HCJB – първата радиостанция с ежедневна програма в Еквадор и първата християнска мисионерска радиостанция в света. Първоначално HCJB излъчва програми само на английски и испански. През 1941 г. обаче са добавени програми на руски, шведски и кичуа. До 1944 г. станцията излъчва програми на 14 езика, включително на чешки, холандски, френски и немски, арабски, италиански и иврит и др.
Не след дълго в централата на HCJB започват да пристигат множество писма с впечатления и свидетелства на слушатели на радиостанцията. Кларънс е изумен колко надалеч достига радио сигнала на HCJB. Пощенските клейма са от Япония, Нова Зеландия, Индия, Германия, Русия и др.
Ето няколко извадки от писмата на слушателите на HCJB. Подателят на първото е от Белиз (до 1973 г. Британски Хондурас), държава в Централна Америка: „Аз съм индианец от народа на маите. От няколко години съм настроил радиоапарата си на вълните на HCJB. Заради предаванията ви приех Исус за мой личен Спасител; жена ми и двете ми дъщери също станаха вярващи. Животът ни се промени; сега всеки ден четем Писанието. Вашите програми отвориха духовните ми сетива и ме накараха да искам да помагам на другите да приемат Бог.“ В писмо от Ню Делхи, Индия, г-н Радио прочита следния въпрос: „Случайно попаднах на вашата станция. Истина ли е, че като вярваме в Христос ще бъдем спасени? Аз съм седемнадесетгодишен студент и имам толкова много въпроси за Бог.“ На следващото писмо пощенското клеймо е от Кънектикът, САЩ: „Настроих радиото си на станцията на HCJB, но съквартирантът ми каза да изключа този боклук. Аз обаче настоях да слушаме програмата ви. На следващата вечер, когато влязох в стаята, съквартирантът ми сам беше настроил радиоапарата на вълните на HCJB. Седмица по-късно той прие Исус Христос за свой Господ и Спасител.“
Години по-късно Кларънс получава обратна връзка и от група офицери от съветската комунистическа армия. Те споделят, че случайно попаднали на руската програма на HCJB. Първо били скептични, но скоро всичките започнали да слушат внимателно и да пеят на Бога. Три месеца по-късно намерили къде се събира една от нелегалните църкви в района, влезли по време на богослужението и казали на вярващите „Ние опознахме Господ чрез радиото, а сега искаме да общуваме и с вас."
През 1943 г. служител на HCJB присъства на международна конференция на радиотехниците, която се провежда в Ню Йорк. Когато се връща в Кито, той докладва на Кларънс, че много хора на конференцията са се изказали ласкаво за него. Те изтъкнали, че г-н Радио е изключително умен, защото е направил радиостанцията си на толкова голяма височина и като локация е избрал страна, която е на екватора. „Оказва се“, развълнувано споделя чутото служителят,„че екваторът е абсолютно най-доброто място за излъчване и към северното, и към южното полукълбо, понеже е на еднакво разстояние от магнитните полюси. Това е най-лишеното от атмосферни смущения местоположение в света. А антената ни от сто фута, която сме поставили на тази височина над морското равнище, е практически еквивалент на антена от десет хиляди фута. Колкото по-високо над морското равнище е поставена антената, толкова по-надалеч излъчва. Ето защо толкова много хора в толкова много различни страни могат да приемат нашия сигнал." На тази информация Кларънс Джоунс отвръща с усмивка: „Никой не ни нарече умни, когато в началото се установихме в Кито. Всъщност тогава Държавният департамент ни предупреди, че това е ужасно място за радио излъчване. Затова си мисля, че винаги е по-добре да се съобразяваме с Божието водителство, отколкото с човешките мнения".
© Явор Костов Все права защищены
„Никой не ни нарече умни, когато в началото се установихме в Кито. Всъщност тогава Държавният департамент ни предупреди, че това е ужасно място за радио излъчване. Затова си мисля, че винаги е по-добре да се съобразяваме с Божието водителство, отколкото с човешките мнения".
Аплодисменти, Явор!