Пусто е! Слънчевото лято отмина и не остави следа от себе си... Навън стана студено, мрачно, дъждовно - така, както е и в моята душа! За пореден път страдам от любов. В някои моменти си мисля, че идва края на света - изстрадалата ми душа се влачи полужива по земята, поела незнайна посока, сама на този свят...
        Стоя в моята стая пред прозореца, гледайки към дъждовните капки, които измиват всичко, каквото има на земята. Същото се случваше и вътре в мен - секунда след секунда споменът за теб сякаш малко, по - малко отлита от моето сърце. А аз стоя и не мога да направя нищо, не, защото не искам, а, защото не мога! В този момент може би аз съм най-тъжното същество на този свят. Уморих се да търся начини, за да те върна при мен. Нямам сили да продължа напред, а животът е пред мен. Има толкова много неща, които не съм направила, но нямам желание за нищо. Просто стоя затворена и се опитвам да осмисля всичко това, което се случва в живота ми. Дори си нямаш и представа колко много мисли ми минават през главата. Задавам си хиляди въпроси, на които всеки ден се опитвам да намеря отговор. Винаги, когато позвни телефонът ми, мисля, че това си ти. Скачам, с надеждата да чуя гласа ти, но за жалост това не си ти. Дори телефонът не звъни, но, опиянена от мисълта за теб, искам това да се случи. Няма нищо по-лошо от това да си самотен; да няма пред кого да споделиш чувствата си, защото никой няма да те разбере!
         Когато се влюбих в теб исках само едно единствено нещо - да опозная любовта. Досега никога не съм изпитвала истински чувства към някого и силно вярвах, че и това ще стане. Винаги, когато виждах падаща звезда си пожелавах да те срещна и тогава, когато това се случи бях най-щастливото момиче. Но ти си играеш с моите чувства и не изпитваш същото към мен. Вместо това, аз трябваше да опозная самотата. Да знаеш само колко е ужасно това чувство. Обичам те и никога не ти пожелавам да го изпитваш! Толкова самотна се чувствам, че ме е страх от тишината. Имам чувството, че ще полудея, ако не отворя очи! Толкова е тихо, че чувам дори собствените си мисли; чувам дори как тупти сърцето ми; чувам как вътрешният ми глас казва: "Престани да плачеш - стани и продължи напред!". Но аз не мога! Не мога да затворя страницата на моя живот, озаглавена с думата "ЛЮБОВ" !... Не е лесно да забравя всичко, което изпитвам към теб и да променя живота си, защото всичко е запечатано в сърцето ми. Не е толкова лесно да стана, да сложа фалшивата усмивка и да промълвя: "Всичко е наред!", защото много добре знам, че не е. Не мога да го направя. Не съм актриса, която променя чувствата си: в един миг се смее, а в друг - плаче. Това не е за мен. Аз показвам чувствата си такива, каквито са. Понякога дори си мисля, че живота ми е като театър. Но сценарият е прекалено тъжен - разказва за една невъзможна любов и за едно объркано момиче, което не знае какво да прави. И ако ние двамата с теб сме актьорите, то тогава трябва да доизиграем пиесата докрай. Останалата част от света може би е нашата публика, която чака с интерес развръзката от всичко, което се е случило дотук между нас двамата. Но какво ще стане - не знам, защото сценарият все още не е дописан!
         Любовта, която изпитвам към теб, сякаш е ново начало за мен. Въпреки, че не изпитваш същото към мен, аз се чувствам много по-сигурна. Много се промених, разбрах много неща за живота - благодарение на теб! Колкото и странно да ти звучи - ти ме научи как да обичам, но... и как да страдам...

               TO BE CONTINUED...