ИГРАТА “НЕПОЗНАТО ДРУГАРЧЕ”

          Не разбирам защо продължавате да се опитвате да се промъкнете в душата ми като крадци. Пишете ми от смешни тийнейджърски адреси,  изпращате ми писма, които не казват нищо, даже имената ви. Изпращате ми покани за приятелство, на които няма как да отговоря, за да ви попитам кой стои зад поканата и ЗАЩО.  Аз не съм на възрастта на невръстните ви приятелки, които зарибявате “подмладени” от виртуалността с няколко сълзливи стихчета или високоинтелектуални разговори и трошите безмилостно крехките им сърца. И  съм наясно със себе си отдавна. Защото знам какво е приятел. Не ме учете. Не мога да нарека приятел някого, когото не познавам и непознат приятел не мога да имам.  Една тухла добро поставена в стената от зло, която някой иска да издигне, не може да е достатъчна, за да нарека някого приятел. Непознат може да бъде доброжелателят, но не и приятелят. Защото приятелските отношения са двустранни и приятелството не е авантюра. Приятелите се градят с години и дела. Така мисля аз, затова се откажете. Точно тази мисия е невъзможна. Не ме правете своя муза, за да манипулирате някой, у когото искате да предизвикате ревност, не ме превръщайте по този начин против волята ми в свое оръжие във войните си. Не се опитвайте да уреждате отношенията между мен и някой друг. Не ми казвайте колко грозна е нечия душа.  АКО ВАШАТА Е КРАСИВА И ПОМИСЛИТЕ ВИ СА ЧИСТИ, какво налага да криете лицето си и защо не ви стиска да ми го пишете на адреса, а се напъвате да “творите” изкуство? Може да четете думите ми както ви се харесва, да предсказвате бъдещето ми, да измисляте миналото ми, да разказвате или намеквате за разговори и срещи, които не са се състояли,  да си присвоявате чувства, каквито не изпитвам, да изопачавате и изкривявате намеренията и желанията ми, да се опитвате да ме подкупвате тайно с евтини номера, да ми хвърляте въдици с пари и успех, да се опитвате да манипулирате с лъжите и измислиците си мен или някой друг, да ме цапате и черните, да ме окарикатурявате както си искате – аз няма да го направя първа, но винаги, когато го забележа, ще ви отвръщам от позицията на моята истина. Няма да ви позволя да разрушите моята представа за добро и зло, представата ми за света, такъв, какъвто искам да бъде. Но ще ви кажа, защото явно не знаете, че  подобни действия показват единствено грозните ви души, независимо от това колко красиви са талантливо създадените ви маски. Достойният човек щади достойнството на другия. Защото и другият е раним и има душа, която е уязвима колкото вашата и има нужда от обич и топлина. Жалко ако родителите и книгите, които сте прочели не са успели да ви научат на това. И моля, не ме обвинявайте за вашите рани! Ако някой е приел да участва в една инфантилна, безумна игра, скрит зад чуждо име и лице, ако е дал някому душата си под наем, е негова отговорност, не моя. Ако някой желае да ме познава, нека застане пред мен “тет а тет” и да ми каже защо иска да ме познава. Аз съм извървяла своя път, научила съм своите уроци, имам своите грехове и страхове. Мога да разбера човек, който е допуснал грешка, но не мога да разбера оня, който я повтаря и потретя. Летящите в пространството безадресни думи могат да бъдат изкусно съчетани от талантлив поет в стихове, но приятелството  и  любовта са нещо друго. Те се живеят, не се декларират от непознати. На думите на наети бардове мога да се възхищавам, но е смешно да мислите, че ще се влюбя в автора, който е на възрастта на сина ми или в някой, който стои зад тях, защото няма как да зная кой е той. Не ме въвличайте в семейните си и междуличностните си войни, които не се срамувате да демонстрирате. Аз знам какво е етика и уважавам свободната воля и правото на избор на всеки и никога не бих откраднала някого от семейството му ако има такова. Не ми налагайте отношения каквито никога не съм имала и не мога да имам. Не се опитвайте да уреждате отношенията между мен и някой друг. Нали знаете, че няма как да ви повярвам, докато не ми го кажете очи в очи. Аз не се лаская от много обожатели, защото нямам комплекси. Както и не харесвам мъже, които имат нужда от приспивните песнопения на дузина “музи”, за да повярват, че са такива. Човек може да харесва лирика, но само тя не е достатъчна, за да породи приятелство с автора. Защото изчетените тук творби и коментари потвърдиха, че зад хубавите стихове не винаги стои хубав човек. Коментарите ми не са обяснения в любов нито предлагане на такава на непознатия автор. За да има поезия в отношенията между двама души, не стига само поезия. Коментарите само изразяват отношението ми към творбата. Принудихте ме да спра да пиша коментари по тази причина.

          Многократно, от години се опитвах да ви  кажа всичко това по всякакви начини. Напразно! Не разбирам злото. Не разбирам злото в душите на хора, които се наричат творци. Не знаете ли, че злото руши, а творецът гради? Жалко.