Има ли Безсмъртие?
Ще говоря за Исус! Но не за бога, а за Човека! И не за идола, а за търсещия в съмнение!
Исус е обикновен пророк, каквито са били мнозина по онова време. По същото това време да си пророк не е хоби, а професия, защото чуващият гласа божи трябва да мине през обучение при равините, преди да му бъде позволено да проповядва открито. Въпреки римското владичество, етносът се управлява от съвета на равините. Да станеш равин не можеш. Равинът се ражда такъв, защото "кръвната му група" е паметта на народа за родословието му.
Никой пророк не си позволява да минава чертата, деляща го от бога: "Отец ми рече да ви предам...", но никога "Аз мисля, че..." С Исус не е така. Отивайки при бога в себе си, той редовно чува: "Ти кажи!", но да би го сторил, би се изтълкувало като ерес, лудост, богохулство... И Исус страда искрено, считайки се недостоен за призванието си. Той е много ерудиран и начетен, освен това - мислещ. За страданието му има още една причина - като пророк е призван да напътства другите, но той вижда душите на хората, а неговата душа не може да се постави над техните. И Исус наистина страда, не можейки да намери разковничето към своята същност.
Пренаситен разтвор тръгва да кристализира дори от една прашинка, попаднала в него. За Исус тази прашинка се оказва един апокрифен текст, на който попада в архива на равините, който текст той не познава. Прочитът му показва, че това писание много прилича на известното на всички "Предизвестие за идването на Месията". Пита архиваря и научава, че това е... "старото предизвестие", което никой не крие, но което просто е забравено. То с нищо не интригува - нито дума за саможертва и възкресение. В него се казва просто, че когато хората са готови, ще дойде този, който да им даде Новото познание. Исус е потресен от откритието, че старото предизвестие е написано в изказа и смисъла на Новото познание, което освен това е и неговата истина отвътре, с която досега не е знаел какво да прави.
За Исус обаче, всичко едва сега започва, защото трябва да си изясни толкова много... - за времето, в което живее и себе си в него..
Във всички исторически времена политиката е била ябълката на раздора между човеците, но и преобразувателят на социалната действителност. Отвъд жонгльорството в политиката обаче, винаги можем да съзрем духовното значение. За целта, понякога трябва да почакаме да се случи дистанцията във времето. От това правило времето на Исус не прави изключение. Разликата е само в това, че ако оста на политическото значение днес е взаимоотношението "общество - личност", то в онези времена отношението е "бог - човек".
Ако старото предизвестие е забравено, то виновна за това е вестта за Възкресението. Споровете около него са на базата на интерпретациите относно правилното тълкуване на тази вест. Споровете са включително и политически. "Президентството" се представлява от съвета на равините, "съдебната власт" е в ръцете на Рим, а "парламентът" е класата на пророците, която се разцепва основно на три "партии". Есеите са в лявото пространство. Те са идеалистите. Те считат, че бог не се замесва в човешките дела, освен, за да въздаде справедливост за непозволената намеса на човеците в божиите дела. Те вярват, че възкръсналият ще е неуязвим така, че да разруши всички тронове на властта човешка - властта на Рим, а и на равините ще бъде отнета, за да остане да управлява само божият закон. Фарисеите са на другия полюс. Те са материалистите. Според тях възкресение друго няма да има, освен това, което вече се е случило. Те сляпо тачат паметта на Мойсей и в тяхното виждане Управителят на Юдея, като институция, е вековечният престол на Мойсей, а всеки следващ управител е своеобразно възкресение негово. Не е обществена тайна, че управителят по бащина линия е римлянин винаги така, както по майчина линия той е юдеин винаги. Само чрез този компромис Рим успява да усмири непокорния юдейски етнос. Садукеите са центъра - своеобразни "демократи". Според тях народът трябва да се самоуправлява чрез гласа божи, чиито вестители на земята са пророците, а всяко друго управление, според тях, е поробване. В своя защита те изтъкват това, което е широко известно - че месията ще се пръкне от редиците на пророците. А в устройството след време на християнската църква, интересите и на трите "партии" са удовлетворени с консенсус.
Всичко това касае Исус много по-пряко, отколкото самият той съзнава в началото. Негов учител по прагматичност е Йоан Кръстител, когото Рим много добре познава и от когото се ужасява. За двореца той е костелив орех, защото е на "ти" с дворцовите интриги, а е и толкова интелигентен, че никога не успяват да го хванат на тясно, за да го обезвредят. Йоан е опасен, тъй като изповядва зороастризма - най-масовия единобожен езически култ по онова време. "Разделяй и владей" тогава не върви, а властта разчита на многбожието сред етносите, за целите си. Въз основа на зороастризма след това се формира религията ислям, за което Йоан доброволно плаща с главата си.
А Исус трябва да намери за себе си абсолютната точка на сходимост по смисъл и значение на цялото това многообразие от връзки и отношения.
Някой би могъл да възрази, че Исус не може да е бил съвсем обикновен човек, щом като е чудодействал. Истината обаче е, че по същото това време, същото са можели мнозина пророци, макар и не в същата степен. Затова съвсем преднамерена политика на Рим е осмиването на пророците. Не е било трудно, защото като цяло възкресението се е тълкувало като връщане от бога на човека, на изгубените му психически способности от времето на Атлантида, а така всеки по-изявен в същото, повече или по-малко, но е "месия". "Вижте колко месии се навъдиха?!" - присмива се Рим.
От началото до самия му край обаче, за Исус водеща си остава духовната етика. Като пример: Мойсей е казал "не лъжи", а според Исус тази заповед се изпълнява тогава, когато думите не се разхождат с делата, за което пример е старото предизвестие само по себе си. Мойсей е казал и "не кради", а равините са уточнили, че чуждото може да стане свое само като се заплати за него. Исус не спори с това тълкуване, но го извежда по-нататък като твърди, че да се "заплати" може "без кръв", т.е. просто като се осъзнае, че да се усвои може нетленното във вид на есенция от всяко тленно - вместо саможертвата на жертвоприношението, достатъчно е да се "заплати" със... проумяване на скритото значение. Мойсей е казал "не убивай", но само плътта ли може да бъде отнета насилствено? Чуждо ли е Новото познание и как то да стане свое? Като че ли отговорът е предрешен - саможертвата на месията е плащането, но че става въпрос за откупване на изгубено право, а не за първоначалното му придобиване, за това като че ли свидетелства обещаното възкресение. В крайна сметка Исус е наясно, че погрешни пътища няма, дори, когато видимо пътят води в задънена улица. Исус е убеден, че разковничето съществува винаги, като до него се стига винаги - щом сърцето се пази чисто и умът - бистър.
Когато отпуснатото му време привършва, Исус е сам в Гетиманската градина: "...ако може да ме подмине тази чаша, но да бъде волята ти, отче..."Страхува ли се Исус? Да! Ако се сбъдне второто предизвестие, успял ли е тогава Исус да изпълни мисията си?
Дали някому е правил впечатление паралелът с чашата? "Ако може да ме подмине тази чаша" - не е ли вярно, че така се е молил всеки един от учениците на Исус на Тайната вечеря? И знаем, че чашата отива у Юда. Кой е Юда?
Той е този, който най-ясно вижда в душата на Исус. Съзира там обикновения човек, комуто нищо човешко не е чуждо, чието обикновено състояние е на съмнение и обърканост. Не случайно Мария, майката на Исус, иска точно от Юда да спаси учителя си от саморазправа с него. Юда се оказва в центъра на почти взаимноизключващи се искания и трябва да разреши ситуацията както подобава на исусов ученик. Той се справя. Отивайки при фарисеите, Юда иска от тях да пощадят Исус, но без да казва как точно да стане това. Юда е намерил разковничето на отговора в това, че Исус не може да мрази... - когато казва "обичай ближния си така, както обичаш себе си", той дава точната мярка на отношението, но казвайки "обичай врага си", не дава такава мярка, защото сам той не я знае. Исус няма врагове, но не е глупав и вижда, че сам той бива схващан така от хора, на които държи, но до разбирането, на които не може да стигне. Единствената пощада, която не само би приел Исус, но която много му е нужна, е тази - да разбере как точно тряба да обича врага си. А само Юда чрез интуитивната си близост с вътрешния свят на Исус, би могъл да насочи събитията в правилното русло. Така и става. Фарисеите не посягат на Исус, а го предават на Пилат. На този етап прочитът на ситуацията от равините е, че ако ще има разпятие, то ще е, защото Отецът е разгневен, дето изобщо са подписвали договор с Рим относно статута на управителя на провинцията. Затова те считат за редно Пилат да реши съдбата на Исус. Но той пък е предупреден от пророческия сън на съпругата си - да не посяга на този. Защо? Защото тук отново е забъркана политиката. Исус наистина не е кой да е, а този, когото че е унищожил, се надява Ирод, избивайки младенците. Ирод е урзупатор на трон, който по право отсъдено в Рим, се пада на Исус. Биологичният баща на Исус е със статут на римски гражданин, а Мария е майка и покровителка на Исус, но не и негова рождена родителка. Потеклото на Исус води към Персия, чийто корен чезне в Шумерия, която пък не е загинала цивилизация, а народ, успял да се обедини така, че да мине в цялост в по-високо измерение, чрез възнесение.
Пилат също не посяга на своята кръв, а единствената пощада, на която разчита Исус, идва от народа, който го праща на разпятието. Докато Исус е на кръста, присмиват му се. Наричат го самозванец, когото сам бог е наказал, задето е дръзнал да се преживее като бог. Наказанието е безсмъртие - щом на бог се прави, нека опита участта на бога. А Исус наистина не може да умре. То е както, когато вечер не можем да заспим, защото искаме да решим нещо за другия ден, но тънем в догадки и съмнения. Страдащият от безсъние накрая взема хапче за сън, а на другия ден това, за което се е тревожил минава гладко и без проблеми, просто, защото се е наспал. Исус не умира сам. Пробожда го с копието си един съвсем редови стражар. Постъпката му е съвсем първосигнална, защото го е обладал атавистичен страх - до ужас: състрадавайки на всички замесени в тази драма, единствен той съзира, че хората са разпнали... самия бог! Защото, "обичай врага в ближния си така, както бога в себе си"! Съзира Христос! Съзира "отеца" - висшето аз на Исус. Едино-Същния, чиито са словата: "който изгуби живота си за мен, той ще го намери!", защото така става с потока, който "умира" вливайки се в реката, а тя - в морето, което пък не може да "умре", но може да се върне в изворите чрез кръговрата в природата.
А сега ще си позволя едно извънредно богохулство!
Възкресението? Що е то наистина? Защо пък да не може да възкръсне този, който е роден без баща, от "дева"? Или е това, или трябва човек да погледне кръга на зодиакалните съзвездия, за да види, че съзвездията "риби" и "дева" са срещуположни. Символът на Исус е рибата, защото времето, в което той живее е преходно - от ерата на овена към ерата на рибите.
И така, Исус твърди, че докато дойде Човешкият син, утеха и не само това, ще им бъде "светият дух". Знае се, че Тома е призван "Неверни", защото единствено белезите от гвоздеите по дланите на този, който му се представя, го убеждават, че пред него стои учителят му. Дали Тома толкова пък не познава учителя си? Разбира се, че не е това! Но наистина е трудно човек да пренебрегне очите си, когато гвоздеите са по дланите на... Мария Магдалена! Тя никога не е била проститутка, а съвсем редовна съпруга на Исус и негова любима ученичка! Петър винаги е негодувал от това, че Исус предпочита "една жена" пред толкова мъже... "Три пъти ще се отречеш от мен!" Апропо: зодиакалните съзвездия не са 12, а 13 - плюс "змиеносец". Тя и змията е наклеветена - в Китай тя е "дракон", който е символ на онази исконно вложена в човека мъдрост, която е толкова трудно човек да проумее чрез извличане на разумността, вложена в нещата! След смъртта на Исус, Магдалена е живяла в Европа, във Франция, където е позната като София (мъдрост), наричат я "свещения граал", бафомет. С лъжата, че Магдалена била проститутка, една истина преодолява вековете - има ли... грозна проститутка? От смъртоносната рана на Исус потича... вода, а той сам казва: "пийте от кръвта ми, яжте от плътта ми". Ако "кръвта вода не става", то тогава Магдалена не е олицетворение на плътта, от която Исус иска хората да ядат - външната и вътрешна красота в нещата. Би ми се искало тогава обаче, някой да ми представи по-смислено обяснение за лова на вещици в Средновековието, а още преди това - за нещото, което най-сериозно се е обсъждало на събора никейски на кардиналите: "Жената Човек ли е?"
Откъде знам всичко това?
Гл.14 от "посланието към римляните на Петър": "всеки да бъде напълно уверен в своя ум", защото "всичко, което не става от убеждение, е грях". Ако пък този отговор не ви задоволява, почакайте, докато спестеното ни евангелие на Магдалена излезе на светло, защото в него тя говори за този, когото още чакаме... - Човешкия син - говори за един напълно обикновен човек, когото много добре е познавала, щом му е прала чорапите и кирливите ризи, нали? Накрая нека не подминаваме темата за това, че тялото на Исус не е намерено в пещерата. Няма да извадя вместо вас онези зрънца истина от 4-те евангелия, които когато съберем разбираме, че Исус е заловен "в 3-я час", разпнат "в 6-я час", издъхнал "в 9-я час", а докато да "удари 12-ят час" минават... три дена! Един час става равен на един ден! Когато четете интересна книга, мислите си, че са минали минути, а са минали часове дори, нали? Когато чакате някой, а той не идва, времето пък тече много бавно - иска ви се да са минали часове, а са минали минути. Тогава толкова ли не е възможно поне да се допусне истината, че когато "завесата се съзира по средата", то е смяната на плоскостта на проектиране на реалността в материята - една действителност е преобразувана в друга така, че времето да бъде "разтеглено", "забавено"... сам Исус казва, че "ако не се с(ъ)кратят мъките човешки, никой няма шанс да види царството небесно на земята": една и съща по трудност задача с по-малко мъки се решава, когато, за да я решим, имаме достатъчно време. В новата действителност Исус никога не е бил на кръста, а със съпругата си Магдалена имат три деца: Тамар, родена в 33г от н.е., Исус, роден в 37г от н.е., Йосиф, роден в 44г от н.е.
Гробът и тялото на Левски също не могат да открият, но не е ли Левски, който твърди, че "центърът е навсякъде и никъде", защото "времето нас обръща, но и ние - него"?!... Всеки сам сътворява своята реалност, но понякога заради всички сполучва един, който има толкова любов в себе си, че изливайки я в света, успява да го промени истинно.
"Когато станете като това дете, тогава ще видите цаството небесно на Земята", защото "каквото горе, това и долу", но "ВИЕ ЩЕ МОЖЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ МЕН!"(Исус).
Има ли безсмъртие? Има ли някой, който да се съмнява, че слънцето утре пак ще изгрее? А дали сте забелязали, че в първия ден на новата луна е видим целият й диск? Защо ли?
© Таня Николова Все права защищены