Има ли какво да научим от японците?

Има ли какво да научим от японците?

Вижте на това видео как неуспелият да премине изпита, бива окуражен от своите съученици до пълен успех: https://www.youtube.com/watch?v=gwZU5cP4GQE

Защото успехът ни като хора се залага там, в първите 7 години от живота ни на тази земя. ЕДНА НАЦИЯ СЕ ИЗГРАЖДА В ПЪРВИТЕ 7 ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА. Тези първи години поставят основата на мирогледа, отношението към другите и Земята. В първите 7 години се предопределя дали това дете един ден ще отдава сили и талант в служба на другите или ще стане егоист носещ само разруха и страдание за земята и себеподобните си.

Тайната е в начина, по който японците отглеждат децата си. Нарича се "икудзи" и не е просто педагогика, а цяла философия, датираща от времето на самураите. Благодарение на нея японците са водеща нация. Ето и няколко от "тайните" заложени в тази система:

1. СЪТРУДНИЧЕСТВО, ВМЕСТО ИНДИВИДУАЛИЗЪМ.

В основата на икудзи стои споделянето между хората, сътрудничеството, взаимопомощта. В противовес на нея е западната (и българската) педагогическа система, в която се набляга на индивидуалността и разчитане на своите собствени способности.

2. ВСИЧКИ ДЕЦА СА ДОБРЕ ДОШЛИ.

На практика всички деца са желани. Това се получава, защото в Япония една майка може да бъде просто майка и това й отрежда достойно място в обществото. А за бащата е голяма нещастие, ако няма наследник. В японското семейство детето не е просто нещо планирано, по разписание, а дългоочаквано чудо.

3. ЕДИНСТВО НА МАЙКАТА С ДЕТЕТО.

В Япония майките се наричат с думата "анае". Това може да се преведе, като "поглезя", "защитавам". С възпитанието се занимават именно майките, а не институциите (детски ясли и градини, както е в България). И така е било от векове. Докато детето на навърши 3 години, майката не ходи на работа. Прехвърлянето на тези задължения (да гледат детето) към бабата или дядото не е прието Япония. Сетете се сега за хилядите български деца, които едва навършили 12, 15 месеца се дават в ясли защото родителите бързат да се върнат на работа. И докато те работят, с възпитанието на детето им се занимават съвсем чужди хора, нямащи нито любов, нито правилно отношение към него...

4. ВИНАГИ ЗАЕДНО.

Децата са винаги заедно с майките си. Навсякъде. Отново, в съгласие с хилядолетна традиция, те носят децата си на кенгуру, така, както преди стотици години, майките в България са носели децата в "цедилка" (ето една интересна статия за това: http://dama.bg/article/zashto-iaponskite-detsa-nikoga-ne-plachat/1510/) Когато детето е близо до майката, то винаги наблюдава, слуша, взима участие във всичко, което тя прави. Освен това, когато детето е потопено в биополето (аурата) на майката, то е защитено от външни въздействия, а тя може да усеща отлично състоянието му и всички негови нужди. На детето нищо не се забранява, само му се обяснява - мръсно, опасно, неправилно.

5. БАЩАТА СЪЩО УЧАСТВА В ОБРАЗОВАНИЕТО.

С възпитанието на детето взима активно участие и бащата. Прието е това да става в семейството. Бащата ги придружава при екскурзии или разходки в парка. В увеселителните паркове често можете да видите родителски двойки, при които децата седят в прегръдките на бащата.

6. ДЕТЕТО СЕ УЧИ ДА ПРАВИ НЕЩАТА КАТО РОДИТЕЛИТЕ И ДОРИ ПО - ДОБРЕ ОТ ТЯХ.

Японските родители учат детето да имитира поведението им. В допълнение родителите постоянно насърчават детето в неговите усилия и успехи.

7. ОБРАЗОВАНИЕ НАСОЧЕНО КЪМ РАЗВИВАНЕ НА САМОКОНТРОЛ.

В детските градини в Япония се използват практики, имащи за цел развиване на самоконтрол в децата. За целта се използват специални техники, като например "намаляне на възпитателния контрол" и "делегиране на правомощия за надзор над поведението". В Европа и Америка такива ситуации се третират като подкопаване авторитета на възрастните.

8. ОСНОВНА ЗАДАЧА Е НЕ ДА ОБРАЗОВАМЕ ДЕЦАТА, А ДА ГИ ВЪЗПИТАВАМЕ.

Основната цел на японската детска градина - това не е образованието на детето, а неговото възпитание. Фактът, че детето на по-късен етап в живота винаги ще бъде в екип с други хора, изисква да има нужната за това култура. Децата се учат да анализират конфликтите, възникнали в игрите.

Друг важен етап на обучението е избягване на съревнование и конкуренция между децата, защото в такива ситуации винаги победата на един ще е загуба за другия. А според японците, най-продуктивнoтo решаването на конфликти - това е компромиса. От древни времена в Япония се смята за достойно човешко качество способността да се избягват противоречия.

Сега разбирате ли защо тези деца на видеото съчувстват едно на друго и си помагат? Защото това е заложено в тях още от раждането. Сега, върнете се в ученическите си години и си спомнете за присмеха и подигравките към по-слабите и неуспели съученици. Какво бъдеще ще имат после такива хора?

Да, Япония е нация, която пренася от век във век своите древни традиции, защото е достатъчно мъдра и далновидна, за да разбере, че нещата, минали теста на вековете, са най-доброто. Преди време направих паралел с нейната и нашата култура и какво ние сме загубили, отричайки се от традициите си: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.834593519983134.1073741871.100002974816126&type=1&l=da94a63a6b

Към всички тези, които търсят промяна - тя няма да дойде със смяна на политическата система или в изобличаване на лъжите и интригите на управляващите. Ако искаме да се променим като нация, трябва да започнем промяната от най-малките. Трябва да се върнем към изконните стари традиции, доказали се през вековете като най-доброто.