Има ли какво да научим от японците?

Вижте на това видео как неуспелият да премине изпита, бива окуражен от своите съученици до пълен успех: https://www.youtube.com/watch?v=gwZU5cP4GQE

Защото успехът ни като хора се залага там, в първите 7 години от живота ни на тази земя. ЕДНА НАЦИЯ СЕ ИЗГРАЖДА В ПЪРВИТЕ 7 ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА. Тези първи години поставят основата на мирогледа, отношението към другите и Земята. В първите 7 години се предопределя дали това дете един ден ще отдава сили и талант в служба на другите или ще стане егоист носещ само разруха и страдание за земята и себеподобните си.

Тайната е в начина, по който японците отглеждат децата си. Нарича се "икудзи" и не е просто педагогика, а цяла философия, датираща от времето на самураите. Благодарение на нея японците са водеща нация. Ето и няколко от "тайните" заложени в тази система:

1. СЪТРУДНИЧЕСТВО, ВМЕСТО ИНДИВИДУАЛИЗЪМ.

В основата на икудзи стои споделянето между хората, сътрудничеството, взаимопомощта. В противовес на нея е западната (и българската) педагогическа система, в която се набляга на индивидуалността и разчитане на своите собствени способности.

2. ВСИЧКИ ДЕЦА СА ДОБРЕ ДОШЛИ.

На практика всички деца са желани. Това се получава, защото в Япония една майка може да бъде просто майка и това й отрежда достойно място в обществото. А за бащата е голяма нещастие, ако няма наследник. В японското семейство детето не е просто нещо планирано, по разписание, а дългоочаквано чудо.

3. ЕДИНСТВО НА МАЙКАТА С ДЕТЕТО.

В Япония майките се наричат с думата "анае". Това може да се преведе, като "поглезя", "защитавам". С възпитанието се занимават именно майките, а не институциите (детски ясли и градини, както е в България). И така е било от векове. Докато детето на навърши 3 години, майката не ходи на работа. Прехвърлянето на тези задължения (да гледат детето) към бабата или дядото не е прието Япония. Сетете се сега за хилядите български деца, които едва навършили 12, 15 месеца се дават в ясли защото родителите бързат да се върнат на работа. И докато те работят, с възпитанието на детето им се занимават съвсем чужди хора, нямащи нито любов, нито правилно отношение към него...

4. ВИНАГИ ЗАЕДНО.

Децата са винаги заедно с майките си. Навсякъде. Отново, в съгласие с хилядолетна традиция, те носят децата си на кенгуру, така, както преди стотици години, майките в България са носели децата в "цедилка" (ето една интересна статия за това: http://dama.bg/article/zashto-iaponskite-detsa-nikoga-ne-plachat/1510/) Когато детето е близо до майката, то винаги наблюдава, слуша, взима участие във всичко, което тя прави. Освен това, когато детето е потопено в биополето (аурата) на майката, то е защитено от външни въздействия, а тя може да усеща отлично състоянието му и всички негови нужди. На детето нищо не се забранява, само му се обяснява - мръсно, опасно, неправилно.

5. БАЩАТА СЪЩО УЧАСТВА В ОБРАЗОВАНИЕТО.

С възпитанието на детето взима активно участие и бащата. Прието е това да става в семейството. Бащата ги придружава при екскурзии или разходки в парка. В увеселителните паркове често можете да видите родителски двойки, при които децата седят в прегръдките на бащата.

6. ДЕТЕТО СЕ УЧИ ДА ПРАВИ НЕЩАТА КАТО РОДИТЕЛИТЕ И ДОРИ ПО - ДОБРЕ ОТ ТЯХ.

Японските родители учат детето да имитира поведението им. В допълнение родителите постоянно насърчават детето в неговите усилия и успехи.

7. ОБРАЗОВАНИЕ НАСОЧЕНО КЪМ РАЗВИВАНЕ НА САМОКОНТРОЛ.

В детските градини в Япония се използват практики, имащи за цел развиване на самоконтрол в децата. За целта се използват специални техники, като например "намаляне на възпитателния контрол" и "делегиране на правомощия за надзор над поведението". В Европа и Америка такива ситуации се третират като подкопаване авторитета на възрастните.

8. ОСНОВНА ЗАДАЧА Е НЕ ДА ОБРАЗОВАМЕ ДЕЦАТА, А ДА ГИ ВЪЗПИТАВАМЕ.

Основната цел на японската детска градина - това не е образованието на детето, а неговото възпитание. Фактът, че детето на по-късен етап в живота винаги ще бъде в екип с други хора, изисква да има нужната за това култура. Децата се учат да анализират конфликтите, възникнали в игрите.

Друг важен етап на обучението е избягване на съревнование и конкуренция между децата, защото в такива ситуации винаги победата на един ще е загуба за другия. А според японците, най-продуктивнoтo решаването на конфликти - това е компромиса. От древни времена в Япония се смята за достойно човешко качество способността да се избягват противоречия.

Сега разбирате ли защо тези деца на видеото съчувстват едно на друго и си помагат? Защото това е заложено в тях още от раждането. Сега, върнете се в ученическите си години и си спомнете за присмеха и подигравките към по-слабите и неуспели съученици. Какво бъдеще ще имат после такива хора?

Да, Япония е нация, която пренася от век във век своите древни традиции, защото е достатъчно мъдра и далновидна, за да разбере, че нещата, минали теста на вековете, са най-доброто. Преди време направих паралел с нейната и нашата култура и какво ние сме загубили, отричайки се от традициите си: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.834593519983134.1073741871.100002974816126&type=1&l=da94a63a6b

Към всички тези, които търсят промяна - тя няма да дойде със смяна на политическата система или в изобличаване на лъжите и интригите на управляващите. Ако искаме да се променим като нация, трябва да започнем промяната от най-малките. Трябва да се върнем към изконните стари традиции, доказали се през вековете като най-доброто.