Има ли любов в съвременното общество?

Има ли любов? Всички говорят за нея, но малцина са я виждали. За нея се говори много по-малко от обичта. Обичта се използва много по-често от любовта, защото с обичта ние изразяваме някякво отношение към даден човек. Но не трябва да забравяме, че и в почти всички песни се пее за любов. Обичта е вид обвързаност към някого, който смятаме за нещо много ценно.

Любовта за някои е много болезнено нещо. Болезнено е когато почнем да обичаме... болезнено е и когато останем сами. Любовта за някои е много лошо нещо, отколкото хубаво, за тях това е разочарование. Или както казва Мигел де Унамуно: "Любовта е утеха в безутешността, единственият лек срещу смъртта, защото тя е нейна сестра".

Любовта е вид обвързаност между двама души. За това е нужна вярност. Но за разлика от верността, ревността се среща много по-често. Ревност има, когато обичта не е взаимна, чрез нея ние си причинявяме болка.

Според мен, любов на днешно време много рядко се среща, по-скоро връзката е основана на лъжи, изневяра... отколкото на любов.

Понякога любовта е хубаво нещо, но някои стигат до порнография и проституция. Порнографията е вид привличане или полов акт на различни хора, които дори не се познават. А проституцията е доброволна, а в много случаи на днешно време и насилствена. Според мен хората, които порнографират и проституират по някакъв начин, те накърняват своето лично достойнство. Но за всичко това може да се каже, че виновен е самият извършител, но и донякъде семейството и приятелите. За да се стигне до порнография или проституция, любимите ти хора са те пренебрегнали ужасно много, за да стигнеш до тази крайност. Или пък когато е насилствено, мисля, че сутеньорът е виновен за всичко. Трябва да се създаде някакъв закон, за да се спре всичко това. Да се върнат към реалния си начин на живот, да обичат, да се отдават само на един човек, а не под път и над път да се предлагат за пари. За всичко това е нужна капчица целомъдрие, а именно мъдрост и поне малко разум. За да запазим любовта и обичта към дадени хора, ние трябва да проявим някакъв израз на целомъдрие. Любовта не е вечна, както и огънят... той не гори постоянно. Трябва да се подклажда постоянно любовта в дадено отношение между двама души, защото ако тя угасне, угасват и сърцата. Свянът за някои е срамежливост, ние се въздържаме от някои влечения в отношенията ни.

За любовта можем да кажем още, че ревността се ражда с нея и че колкото повече обичаме, след това повече намразваме.

Последиците от любовта са твърде различни. Има хора, които си остават приятели, които си остават просто познати, но в повечето случаи те се правят на непознати, сякаш между тях е нямало нищо. Понякога любовта завършва и със семейство, те имат желание за съвместен живот и имат чувство за уникалност, за да докажат своята любов.

В повечето случаи от несподелената любов трябва да се преживяват някак си неуспехите и до колкото е възможно все пак трябва да го преодолеем и да запазим поне малкото ни чувство за достойнство.

Бих казала, че се среща на днешно време любовта, но в повечето случаи ние не искаме да я покажем, а да я запазим дълбоко в сърцата си, а нали знаете, че понякога от несподелената любов... боли!!!