В много отношения външният вид доминира. В повечето случаи, където и да отидеш, не гледат какъв човек си отвътре, а гледат как изглеждаш отвън, твоята обвивка. Например, като отидеш на интервю за работа, първото, което гледат е това как изглеждаш, а не това, на което си способен.
Затова младите хора залагат на това - хубаво тяло, хубаво лице и, естествено - никакви способности, никакви знания.
Много от хората със способности не могат да намерят работа, защото не са привлекателни и не се харесват.
Но аз не заставам напълно зад тезата, че красотата не е хубаво нещо. Напротив, но просто на нея не бива да се гледа като на средство за оцеляване, като средство за направата на каквото и да било. Добре е да знаеш как да използваш красотата си, но не така, че да навредиш на другите.
Има нещо вярно, че с красотата може да се постигне много. И това не е грешно твърдение, защото в наше време именно това ти помага да оцелееш навсякъде. И естествено - да бъдеш приет навсякъде. Красотата ти помага за твоето оцеляване в света на "хищниците", в света на хората. Една твоя мечта зависи от това дали си красив или не. В този свят красотата си поправя път навсякъде.
Според мен да имаш хубав външен вид е много добре, но бъдещето ти да не се определя от това. Красотата да не бъде единственият критерий, по който да гледат хората. Ти може да бъдеш хубав и същевременно с това - умен. За мен лично външният вид няма значение, защото и не чак толкова привлекателният човек може да бъде красив сам по себе си.
© Александрина Аначкова Все права защищены