"ЖИВОТЪТ Е ТОВА, КОЕТО ТИ СЕ СЛУЧВА, ДОКАТО СИ ПРАВИШ ПЛАНОВЕ ЗА ЖИВОТА."
Джон Ленън
Аз много харесвам тази мисъл! Сега ще се опитам да ви обясня как си го представям и дано не ви се сторя голям песимист! Определям себе си като ПЕСИМИСТИЧЕН ОПТИМИСТ (не вярвам на нищо и на никой, а в следващия момент твърдя, че няма невъзможни неща, а има само неща, които стават бързо и такива, които стават бавно). Ето, вижте моята теза за живота: Представям живота си като един ГЕВГИР (метален съд с много малки дупчици) като едно огромно такова чудо и човечецът, един такъв мъничък, си ходи вътре в него и по цял ден запушва дупките, за да му е по-удобно и да не се спъва и да пада. В същия момент щедрата ръка на съдбата пък изсипва отгоре му всякакви гадости и колкото повече са дупките на гевгира, толкова по лесно те изтичат и изчезват. А колкото повече дупки е запушил с труда си малкият човек, толкова повече затъва в тая гадост(искам да поясня, че като казвам дупки имам предвид знания, притежание и обла ...