24 окт. 2010 г., 13:53
2 мин за четене
Иска ми се...
Щом дишаш, щом кръвта ти бурно и силно се бушува във вените ти, щом сърцето ти, макар и учестено, бие в гърдите ти... значи живееш! Всеки така казва, но аз не мисля така! В днешно време са доста малко хората, които могат да кажат, че живеят. Защо ли? Защото да живееш, значи да обичаш и да си обичан, да няма глад, студ и мизерия, да няма тежко болни хора, защото те не живеят, а просто съществуват! Почти всички свързваме двата края, не за друго, а защото в България стандартът ни на живот е много по-нисък от другите страни.
Иска ми се... да няма глад, студ, мизерия, болести и т.н., и т.н. Искам да направя поне едно дете щастливо, да помогна поне на един човек, да карам хората да се усмихват... но не мога! Аз не съм Богиня, да карам хората да бъдат щастливи. Не искам да чувам детски плач по улицата, сирени на линейки, църковни камбани забили, защото еди си кой си карал пиян и отнел няколко човешки живота... Искам, когато се обърна, да виждам само щастливи хора, но не мога! Ис ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация