Идва един момент, в който ти писва да си говориш сам на себе си и искаш да изкрещиш, защото ти омръзна да си лъжец, лицемер. Омръзна ти да лъжеш най-вече себе си, защото вече не си вярваш. Искаш всички да те чуят, но не ти пука, дали ще те разберат, защото крещиш за себе си. Викът е, за да освести теб самия.
Омръзна ти, животът ти да се управлява от термина "трябва", най-накрая влиза в сила "искам". Защото цяла вечност си съществувал под знака на "трябва", да съществувал си, не си живял. Трябва да се усмихваш, когато искаш да удряш, да мълчиш, а да искаш да крещиш. Цял живот се правиш на шут. Трябва да правиш нещо, защото другите го искат. Цял живот те учат да живееш за другите, да мислиш за тях, да се съобразяваш с тях. И така не те учат как да живееш за себе си. Защото трябва да си щастлив, когато удовлетворяваш изискванията на другите. Но не, писва ти, най-накрая искаш да "искаш". Да направиш нещо, което на теб ти харесва без да ти пука за другите. Повтарят ти, че в живота трябва да ...