Искам, но не трябва
Човешките желания са многобройни. Всеки иска нещо и колкото и неосъществимо да е то той вярва, че неговото желание ще се сбъдне. Те (хората) търсят всячески начини за осъществяването на мечтите си .
Един от тях е с метода на “Съзидателната визуализация”. Според него ние трябва да фантазираме, да си представяме желания обект или действие като вече придобит или извършено. Възможностите на нашата мисъл да създава събития са неограничени. Ние “моделираме” с нашата фантазия, за това никога не трябва да спираме да мечтаем, колкото и нереални и абсурдни да ни изглеждат нашите фантазии.
Свободни сме да правим това, но трябва да си представяме само моменти на щастие, защото “Човешката свобода свършва там, където се засягат интересите на другите”. Не е морално и етично да предизвикваме чуждото нещастие, а ние го правим когато проклинаме или си представяме как му се случва нещо лошо.
Но за нещастие не винаги моралното, етичното и логичното присъстват в нашите мечти и желания. Например на много ученици не им се ходи на училище, но разсъждавайки по логичен път и съблюдавайки реалната действителност те се убеждават че трябва да продължават да го правят. Нашето его, нашият Аз ни казва “Аз искам”, но нашият рационален и вменяем ум казва “Не трябва”.
Живеем в свят, където не винаги трябва да съблюдаваме древната максима “ Прави това, което сърцето ти казва”. Ако искаме да си спестим недоразумения и караници е по – добре да се научим кога, къде и как да изразяваме нашето мнение и чувства. Би било неуместно да говорим на учителката в час по френски за тригонометричните задачи по математика или да занимаваме непознати хора с нашите лични и семейни проблеми.
За това преди да направим каквото и да е трябва да се спрем за малко и да си зададем въпроса “ А дали трябва, дали мога да направя това и дали няма да навредя със своите действия на самия себе си или на някой друг”. Аз искам, но не трябва, а дали наистина искам, щом това действие ще ме направи нещастна ?
© Петя Все права защищены