7 мая 2008 г., 18:12
Из вените на едно приятелство
3 мин за четене
Както всичко друго в нашия живот и около нас абсолютно чисто и безкористно приятелство няма. Но има дружба, оставаща за цял живот в умовете и душите ни, пазеща живота в нас, даваща ни нови сили. Тя не е перфектна, но без нея нищо не би могло да е истинско. Дори да те премаже с болка, приятелството е това, без което светът се превръща в сива прашна сцена на безразличия. За да го заслужиш, бъди готов да разбереш цената на щастието - нищо истинско не е даром, приятели мои. Понякога трябва да заплатиш със седмици отчаяние, с хиляди сълзи, изплакани или не, с милиони фалшиви счупени усмивки само за миг светлина. Това е единствената цена в нашия живот, която си заслужава 100 % да бъде платена.
Винаги можеш да бъдеш наранен, неволно или не, тези, които най-много обичаме ни смазват душите по най-невъобразим начин. Перфектна дружба няма, но затова пък обичта винаги успява да ни прекърши идеално болезнено.
Аз имам своя най-добър приятел, едно от най-ценните, истински и понякога болезнени неща в живота ми. За да бъда силна ми трябва само да знам, че той ще ме подкрепи, една негова дума може да ме накара да се изправя дори, когато съм на дъното. Той е в сърцето ми, той е всеки мой дъх, знам, че няма нищо сигурно, включително и вечното му приятелство, но не бих могла да дишам без него, не бих могла да бъда себе си. Той, толкова несъвършен, е частта от мен, възвръщаща ми силата. Дали всичко това е съвсем безкористно? Не, перфектни неща няма, но точно това ги прави толкова желани и истински. Той ме е наранявал както никой друг, но без него никога не бих могла да стана човекът, който съм сега. Чувството на пълна сигурност и знанието, че деветте кръга на Ада ще са разходка за теб, ако накрая те чака той, си заслужават хиляди пъти мъката, която той ми е причинявал, която аз съм носила на него и тази, която предстои. Научете, че няма обич без страдание, а то е това, което избистря и изостря, разпъвайки ви на кръста на разкъсващите изпитания, измивайки всякакъв фалш, то остава след себе си или руините на користта и лъжата, или светлината на истинската привързаност. Представете си най-голямата си болка, най-истинското, плашещо, дяволско преживяване, умножете го по две разкъсани сърца и ще получите по-малко от половина от цената, която аз платих, за това, което сега, без никакво съмнение, мога да нарека истинско приятелство. Обич, минала през най-гъстия мрак, удавила най-жестоките ни врагове в чистотата си, победила мъката и препятствията. Тя оживя и стана по-силна.
Абсолютно безкористна дружба няма и не може да има, докато сме хора, до болка несъвършени, ние не можем да създадем перфектното, не можем да измислим дори и дума, с която най-точно да опишем обичта към най-близките, но можем да изпитаме истинско приятелство. Това е да си обречен, това е просто да чувстваш. Веднъж научиш ли се, няма връщане назад, ще боли и то докрай, всяка обич или омраза са като нагорещени кубчета ледена действителност, режещи кожата ти. Но цялото чудо на това да си човек, се крие в осъзнаването колко ценна е всяка светлина, всяка топлина, всяка истина, да се научиш от мъката си и да цениш всеки дъх и миг щастие. За мен безкористно приятелство няма, но истинското се таи в простите неща, в прошката, в усмивката, в прегръдката, във всички тези неща, които те издърпват от пропастта на обезличаването и забравата, които минават през изпитанията на живота. Усмихнете се и вижте как във всяко, до болка несъвършено нещо, има чистота и красота. Ще се пристрастите към това и чак тогава ще можете да разберете как най-щастливите, спокойни и чисти чувства идват след бурите на препятствията.
Винаги можеш да бъдеш наранен, неволно или не, тези, които най-много обичаме ни смазват душите по най-невъобразим начин. Перфектна дружба няма, но затова пък обичта винаги успява да ни прекърши идеално болезнено.
Аз имам своя най-добър приятел, едно от най-ценните, истински и понякога болезнени неща в живота ми. За да бъда силна ми трябва само да знам, че той ще ме подкрепи, една негова дума може да ме накара да се изправя дори, когато съм на дъното. Той е в сърцето ми, той е всеки мой дъх, знам, че няма нищо сигурно, включително и вечното му приятелство, но не бих могла да дишам без него, не бих могла да бъда себе си. Той, толкова несъвършен, е частта от мен, възвръщаща ми силата. Дали всичко това е съвсем безкористно? Не, перфектни неща няма, но точно това ги прави толкова желани и истински. Той ме е наранявал както никой друг, но без него никога не бих могла да стана човекът, който съм сега. Чувството на пълна сигурност и знанието, че деветте кръга на Ада ще са разходка за теб, ако накрая те чака той, си заслужават хиляди пъти мъката, която той ми е причинявал, която аз съм носила на него и тази, която предстои. Научете, че няма обич без страдание, а то е това, което избистря и изостря, разпъвайки ви на кръста на разкъсващите изпитания, измивайки всякакъв фалш, то остава след себе си или руините на користта и лъжата, или светлината на истинската привързаност. Представете си най-голямата си болка, най-истинското, плашещо, дяволско преживяване, умножете го по две разкъсани сърца и ще получите по-малко от половина от цената, която аз платих, за това, което сега, без никакво съмнение, мога да нарека истинско приятелство. Обич, минала през най-гъстия мрак, удавила най-жестоките ни врагове в чистотата си, победила мъката и препятствията. Тя оживя и стана по-силна.
Абсолютно безкористна дружба няма и не може да има, докато сме хора, до болка несъвършени, ние не можем да създадем перфектното, не можем да измислим дори и дума, с която най-точно да опишем обичта към най-близките, но можем да изпитаме истинско приятелство. Това е да си обречен, това е просто да чувстваш. Веднъж научиш ли се, няма връщане назад, ще боли и то докрай, всяка обич или омраза са като нагорещени кубчета ледена действителност, режещи кожата ти. Но цялото чудо на това да си човек, се крие в осъзнаването колко ценна е всяка светлина, всяка топлина, всяка истина, да се научиш от мъката си и да цениш всеки дъх и миг щастие. За мен безкористно приятелство няма, но истинското се таи в простите неща, в прошката, в усмивката, в прегръдката, във всички тези неща, които те издърпват от пропастта на обезличаването и забравата, които минават през изпитанията на живота. Усмихнете се и вижте как във всяко, до болка несъвършено нещо, има чистота и красота. Ще се пристрастите към това и чак тогава ще можете да разберете как най-щастливите, спокойни и чисти чувства идват след бурите на препятствията.
© Димитрина Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Красиво написани думи !!!
-
Благодаря ти мило,че търсейки истината в добротата и чистотата намираш себе си!
-
Много харесвам философията ти за приятелството...не е безкористно...
той...приятелят очаква същото и от нас...
понякога думите на приятел ни раняват много...защото ги
обичаме...но и ние ги раняваме...понякога...макар, че ги обичаме...
пиши...можеш го...с обич, Димитрина. -
Хареса ми, има такива приятелства...неперфектни и съвършени заедно с това
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
