Изборът на житейско поведение - лично право ли е или обществена принуда

Човек след като се роди, започва да опознава заобикалящия го свят, защото той дотогава не се е сблъсквал със света навън. В  утробното си развитие той е защитен, но след раждането вече човек попада в непозната до този момент реалност. В последствие човек расте, развива се и осъзнава кое е редно и кое не.Това всичко е продиктувано от житейското поведение и от нуждата да се самоусъвършенстваме. Нещата, които не са позволени в живота, човек се старае да опознае по-добре, за да знае как да ги избегне. Има обаче неща, за които няма ограничения и не важат стандартните норми за поведение. Индивидът има собствено виждане за нещата, своя лична гледна точка по съществени за него житейски въпроси и дилеми.

Други индивиди не познават никакви ограничения, "спирачки" и норми. Те са свикнали да живеят за опасността, да правят зло на другите.Такива хора обществата наричат престъпници, закононарушители.

Ако всички спазват общоприетите норми и правила, няма да има толкова много престъпления, както се случва в много развиващи се и развити страни. Демокрация, капитализъм, социализъм, комунизъм, държавен капитализъм са без значение като форми на управление на различни държави, ако хората сами не си поставят ограничения и не спазват законите, с които се управлява тяхната държава. Изборът на житейско поведение е личен, но той трябва да бъде съобразен с общоприетите обществени норми, да не пречим и да не вредим на околните с нашите действия и така нататък.

Изборът на житейско поведение е въпрос на лична нагласа и мотивация. В случай, че някой избере да живее "по ръба на закона" е длъжен да си понесе отговорно последствията и с ясното съзнание, че нищо, което прави, няма да остане ненаказано.

Всичко дотук споменато и описано важи с пълна сила през целия ни съзнателен житейски път.

Заключение: Не прави на другите това, което не искаш ти на теб другите да направят.